Стенопис на мъченическата смърт на Св. Димитър от храм „Св. Герман“, с. Св. Герман
Някога българинът вярвал, че от Димитровден започва зимата.
Днес зимата започва с включването на ТЕЦ-а.
Някога от Димитровден започвали годежите и сватбите, като момите извивали сглядно хоро пред ергените и техните родители.
Днес отказваме да се женим. Просто не сме сигурни дали връзката ни ще просъществува до Игнажден.
Някога управителят на Солун Димитър загинал мъченически, защото вярвал, че има истини, по-големи от него и от неговото управство.
Днес вярваме на себе си и на своите истини. Споделяме си ги, но ревностно ги браним от другите, сякаш другите не са истина и не сме всички в истината.
Някога и сега съществуват в настоящето като исторически времена – различни енергии, различни пайдеи и един и същи проблем. Какво е да си човек?
От плът и кръв. С вяра или безверие. Със своите истини или в истинността на човешкото.
Неоплатонизмът разказва за инобитието.
И за една простичка истина: истината, че твоето аз е в присъствието на другото. На различното. На това, който ти не си. И което е отвъд границите на твоето себе си. Твоето НЕ СИ едновременно те затваря и отваря към света. Защото само там: на границата, достигайки своя предел и усещайки присъствието на другото, ти се връщаш обратно по пътечката на собственото си себе си, за да осмислиш себе си като цялост и да откриеш света. (Затова нещата се решават на пътеката: тоест на границата – в съпротивата и стълкновението на противоположностите.)
Неоплатонизмът е уважение към другото.
Всяко грозно, предполага неизбежно в своето съществуване красивото.
Хубавичкото е еклектична смесица за механично мислещи хора: от малко хубаво и малко нещо не дотам хубаво.
Хубавичкото е бягството да бъдеш себе си.
„Преходът“ е роман метафора за пътя, който извървява съвременният човек, за да преодолее в себе си демоните на самотата, отчуждението, потиснатото Аз, разрухата от насилието над собствената личност, сривовете вследствие манипулациите и злоупотребите с властта над интимната ни идентичност. Доктор Сара Верман е психотерапевт, чиято практиката я сблъсква с амалгама от човешки съдби – банкер с минало на алпинист, безработна бивша секретарка, журналист от жълтите хроники на медиите, някогашна красавица – съпруга на известен футболист. Още няколко обикновено-необикновени образа допълват необикновено-обикновените драми. Героите са така потънали в проблемите на ежедневните си тревоги и напрежения, че обичайните практики на психотерапията се оказват недостатъчни. Доктор Верман предприема необичаен и рискован ход – със съдействието на планинския гид Белов да превърне пациентите си в екип, способен да осъществи тежък преход високо в Алпите. Всъщност, преход към и във самите себе си.
Четох по-бавно, отколкото ми се искаше. Великолепие! Още ме държи. И ще ме държи дълго. Мисля, че така ще се отрази и на бъдещите му читатели. Роман, който те променя или... който те намира, когато ти самият си се изгубил.
Интервю на Миглена Стефанова по БНР със Стефан Пеев, управител на издателство КОНТЕКСТ, за книгата на Александър Фол „Думи и образи“
– Каква реакция очаквате от читателите, от публиката към текстовете на Александър Фол? Трябва да уточним, че това е второ издание, но първото е било достатъчно апокрифно, за да кажем, че го няма.
– Първото не само че е било апокрифно, но то излиза във време, когато едва ли тази книга би могла да бъде осмислена по своя автентичен начин. Надявам се времето за осмислянето на „Думи и образи“ вече да настъпва. Очаквам да се опитаме да се разделим с предразсъдъците си, да приемем предизвикателството, което ни подава Александър Фол, да се спрем за малко и да помислим. Може да не се съгласим с всичко, което прочетем, може в някои моменти дори да му се ядосаме, разсърдим, но в никакъв случай няма да останем разочаровани, ако четем без предразсъдъци. – Ако пък буквално вземем част от заглавието на книгата, в която има и думата образи, е редно да кажем, че книгата е нарисувана от Борис Димовски.
– Това, което знам за творческия процес около книгата, лично ме изненада. Професор Валерия Фол разказа, че Александър Фол и Борис Димовски са се срещнали, както е било обичайно, те са лични приятели. Фол е споделил желанието си да издаде тази книга, попитал е Димовски дали ще направи илюстрации, оставил му е текста, за да се запознае, и на следващата среща, на която е трябвало да се води разговор дали изобщо Димовски ще илюстрира, или няма да има възможност да илюстрира книгата, Димовски е дошъл направо с готовите илюстрации към цялото издание. При всички положения тази книга трябва да се мисли като книга в съавторство. – А усеща ли се в книгата онова, което не е успял да каже професор Александър Фол? В нея има текстове за времето, за паметта, за мисленето, за културата, за Европа, за Изток–Запад.
– „Думи и образи“ може да бъде четена по много начини. За човек, който познава поне малко по-отблизо творчеството на Фол, книгата няма да го изненада като постановки. Истината е, че в тъканта на повествованието... Замислих се, защото много е трудно да се определи и тепърва ще предстои на специалистите да се борят над жанровите определения на тази книга, тепърва ще се търси начин да се формулира езикът и стилистиката на книгата, но за мен истината е, че книгата се явява систематизация на цялостната теория и на всички основни възгледи на професор Фол за културата. И тя трябва да бъде четена по този начин според мене – като човекознание.
Моменти от представянето на книгата ДУМИ И ОБРАЗИ на Александър Фол в Унгарския културен институт в София.
неделя, 14 октомври 2012 г.
In Memoriam
Румен Балабанов (1950–2012)
На 62 години почина писателят Румен Балабанов. До вчера той беше между нас – сред приятели, познати, читател. Днес е там, откъдето започва паметта.
Румен Балабанов (26 февруари 2012 г. – ФБ)
Прощавам на всички подлеци, предатели, псевдопоети, полуинтелигентни литературни недоразумения, агресивни и брутални провинциалисти, набожни лицемери и всички други безнравствени същества, които са се докосвали до моя свят, горещо моля и Бог да им прости и Му благодаря, че ме е съхранил в тази отровна и смрадлива среда...
Сред огромния дефицит на същински емоционални стойности и на естествена човешка нравственост се появява плеяда от алхимици, които ни учат как да бъдем щастливи и как да бъдем себе си. В това няма нищо лошо, стига техните уроци да са безплатни. Но те не са. Алхимията на щастието е добре пакетирана в многотиражни издания, оформящи цяло едно направление в книгоиздаването. Така правенето на щастие замирисва на правенето на бизнес, в основата на който е човешкото лековерие.
