събота, 24 март 2012 г.

РАЗГОВОРИ С ХАЙНЕ

Хайнрих ХайнеХайнрих Хайне (1797–1856)


Улавям се как напоследък денят ми започва с няколко реда от Хайне. Чета познати неща. Философската проза на Хайне. Чета не за да науча. Още по-малко за да си припомня. Чета за удоволствие. Това е разговор на живо, в който съм само слушателят съучастник и наивният интерпретатор на изреченото, което отеква някъде дълбоко в мен, осмислено в светлината на един напълно невъзможен днес, но болезнено действителен свят някога. Моите спонтанни разговори с миналото чрез класиката не са безобидни. Отдавна вече съм осъзнал, че истински модерен е само онзи, у когото класиката е жива като енергийно излъчване, а не като реликтов отпечатък. И тъкмо в тази енергия на духа, която избликва у всеки вписан в живия живот на културната история автор, откривам полето на смисъла да бъдеш тук и сега част от може би единственото във Вселената случване – раждането, съзряването, развитието и пресътворяването на човека.
Обичам сутрешните разговори с Хайне. Мигове насаме, в които времето добива смисъл отвъд своята текуща неизбежност.

Стефан Пеев

петък, 23 март 2012 г.

ЗАЛУТАН В СПОМЕНА

Добромир Тонев


40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ

Година по-късно прелиствам страницата на проекта във ФБ и потръпвам от вълнение.
Мисля си: беше предизвикателно, налудничаво амбициозно, пълно с неизвестности начинание.

Групата е създадена, за да почетем Добромир Тонев – да сме заедно с неговите стихотворения, със спомена за него, с творбите, които ни остави, с красотата, която ни дари. Всеки ден до 24.03.2011 г. по едно стихотворение ще тръгва към хората с очакване и надежда да ни заговори и да ни открие своята красота и истина. Ние сме тези, които решаваме ще го допуснем ли близо до себе си. Така ще бъдем заедно с Добромир 40 дни и 40 нощи.

Това написах тогава в представянето за групата и мисля, че бяхме заедно: тези, които го познаваха най-отблизо, другите, които са го зървали отдалече и са се докосвали до неговата поезия, и онези, които за първи път откриха името му и стиховете му.

40 ДНИ И 40 НОЩИ ЗАЕДНО С ПОЕТА

Дори и отвъд прага на живота такава заедност е тържество на смисъла да бъдем.
Посягайки към следващата творба на Добромир Тонев, живеех с усещането, че нещо във ФБ говоренето трябва да бъде пречупено. Да не мислите, че поезията е безобидна? Оставим ли я да ни заговори, отворим ли себе си за стиха, ние губим своята себичност. В красивия и силен стих погиваме като себе си, за да се възкресим като своята искрена и истинска възможност да бъдем: да бъдем красиви, силни, смели, състрадателни, богати в чувствата, обичащи.
Една година по-късно, потопен в спомена, се опитвам да изрека на глас нещо, което ме изуми със своята неочакваност, заварвайки ме неподготвен да възразя: всъщност споменът не е завръщане към, споменът, красивият и смислен спомен, споменът, който изпълва битието ни със смисъл, е отиване при. Привидното завръщане в спомена е движение напред към смисъла. В спомена отблясъкът на миналото отваря светлината на бъдещето. И срещата с миналото всъщност е проекция на нашето бъдеще като възможност.

Стефан Пеев

УМ, НАДАРЕН С ДОБРОТА

Д. С. Лихачов
Мъдростта е ум, надарен с доброта. Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия човек. Затова се налага хитростта да се прикрива. А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек. Мъдростта го дарява с добро име, трайно щастие и чиста съвест – най-ценните неща на старини.

Академик Дмитрий Лихачов

Източник на превода: БЛОГ.БГ

четвъртък, 22 март 2012 г.

В ПРЕДАВАНЕТО БИБЛИОТЕКАТА ПО БНТ

video

Изследването на доц. д-р Миряна Янакиева „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“ получи поредното си признание. Книгата беше представена в предаването „Библиотеката“ по БНТ на 17 март.

Монографията е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие“. Анализът обхваща в зададената от поета последователност всички стихотворения, които изграждат смисловата и художествена цялост на „Сън за щастие“. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чужди литератури е обосновано предложението „Сън за щастие“ да се определи жанрово като лирическа книга. Отстояван е възгледът, че в „Сън за щастие“ се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат“ вид присъства и в голяма част от останалите творби на Славейков. Изследвани са връзките между „Сън за щастие“ и антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. „Следи“ от „Сън за щастие“ са потърсени и в други Славейкови текстове, като например неговите „Пътни очерки“ или писмата му до Мара Белчева.
Книгата е предназначена за научни специалисти, учители, студенти, ученици в хуманитарни гимназии и хуманитарни паралелки, както и за всички, които се интересуват от проблемите на българската литература.

Стефан Пеев
Източник: БНТ.БГ

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“

Автор: Миряна Янакиева
Рецензенти: проф. Никола Георгиев, доц. Александър Панов
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Миряна Янакиева, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.


ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“
на доц. Миряна Янакиева (издателство КОНТЕКСТ) е вече част от библиотечния фонд на десет от най-престижните университета в САЩ:

1. Yale University, New Haven, CT
2. University of Washington, Seattle, WA
3. The University of Chicago, Chicago, IL
4. The University of Kansas, Lawrence, KS
5. University of Wisconsin at Madison, Madison, WI
6. Stanford University, Stanford, CA
7. Harvard University, Cambridge, MA
8. University of Virginia, Charlottesville, VA
9. Columbia University, New York, NY
10. University of North Carolina – Chapel Hill, Chapel Hill, NC

вторник, 13 март 2012 г.

ДИАЛЕКТИКАТА НА ЖИВОТА
И ЛОГИКАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

Голгота


В логиката на ежедневието хората просто искат да са добри.
В диалектиката на живота осъзнаваме, че това е невъзможно.
Че пътят минава през приемане на греха, през съзнанието за вината, през разтерзанието на истината.
В крайна сметка всеки има своята Голгота – своя символ на пътя към истината.

Стефан Пеев

четвъртък, 1 март 2012 г.

ЕСТЕСТВЕНО ПО ПРИРОДА

Любопитство


Всеки човек е любопитно същество. Иска му се да знае повече от онова, което вижда в момента. Затова и се учим. Да виждаме нещата такива, каквито биха могли да бъдат. Много преди да сме стигнали до там, където те са и където познанието ни отвежда.

Стефан Пеев