вторник, 9 април 2013 г.

ПОНЯКОГА ИНЕРЦИЯТА УБИВА

Камион

Чета статията на Иван Кръстев „Постполитическа демокрация“ и по моя си начин неволно трансформирам смислите ѝ в образи. Виждам огромен камион, който се носи по пътя. Шофьорът се е отпуснал зад волана, слуша музика и от време на време хвърля око към снимката на мацката до огледалото за обратно виждане. За този човек пътят, воланът и музиката в кабината са неговият живот. Той има верни реакции и се осланя на инерцията на опита си. Машината гъне снагата си по изпъстрения със завои планински път подобно на змия, която приплъзва опашката си зад камък. Изведнъж на пътя на камиона се изпречва сърна. Реакцията на шофьора е мълниеносна и професионална. Рязко набива спирачки, но 20-тонната машина продължава да сурка тялото си по асфалта, докато накрая утробата ѝ не поглъща нещастното животно. Уви, така е – волята за действие, точността на решенията, премереността на действията не са всичко. Понякога просто инерцията убива.

Стефан Пеев