Това се е случило в Калофер.
Кога?
Не знам.
Дали днес още е така – също не знам. Снимката е правена точно преди една година.
Поликлиниката почти в центъра на Калофер. Прозорците са вандалски изпочупени. В пристъп на какво? На гняв или за забавление? И в израз на кое – на безстопанственост, нехайство, гражданска мудност, бюджетна оскъдица.
Не знам.
Въпроси – всякакви.
Но фактът е очевиден – родното място на Христо Ботев е обект на вандалщина. И вместо на 2 юни да замираме в безсмислено почитание към паметта на забравените (както Вазов ги нарече), можем просто да отделим по един SMS за възстановяване на нашата собствена памет. Стига някой да се сети за това. Да увлече хората и да им вдъхне увереност, че тяхното дарителство променя нашия свят.
Кога?
Не знам.
Дали днес още е така – също не знам. Снимката е правена точно преди една година.
Поликлиниката почти в центъра на Калофер. Прозорците са вандалски изпочупени. В пристъп на какво? На гняв или за забавление? И в израз на кое – на безстопанственост, нехайство, гражданска мудност, бюджетна оскъдица.
Не знам.
Въпроси – всякакви.
Но фактът е очевиден – родното място на Христо Ботев е обект на вандалщина. И вместо на 2 юни да замираме в безсмислено почитание към паметта на забравените (както Вазов ги нарече), можем просто да отделим по един SMS за възстановяване на нашата собствена памет. Стига някой да се сети за това. Да увлече хората и да им вдъхне увереност, че тяхното дарителство променя нашия свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар