НЕОТМЕННА ЧАСТ ОТ СВЕТОВНАТА КУЛТУРА

В Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост си струва да разлистиш една прекрасна книга – впечатляваща като текст, вдъхновяваща като история, въздействаща като художествено оформление и за щастие представена на много европейски езици. Тази и е съкровената ми мисъл за празника на буквите и духовността – българската книга да се чете навсякъде по света, на всички езици и постепенно да се превръща в неотменна част от световната култура на народите.

СВЕТЪЛ ПРАЗНИК!

Стефан Пеев

„Посланията на кирилицата”

проф. Аксиния Джурова

Книгата е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.

За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова

Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)

ЗА КЪСАТА ПАМЕТ И... ВРЕМЕННОСТТА НА АВТОРСТВОТО

Паметта ми е къса. Дефект. Може би не съвсем личен, но... дълга тема. Спомних се, че преди много време, преди да напусне България, един от представителите на МВФ сподели следната крилата мисъл (според медиите): „Когато бях млад, мислех че най-хубавото е сексът, после разбрах, че най-хубавото е монополът!“ Знаменита фраза! Запомнил съм я. Но не и името на автора ѝ. Ето че сега отчаяно ровя да възстановя авторските права, а интернет ме залива упорито с информация (от последно време), че авторът на фразата е Красимир Гергов – известният рекламен бос. Възможно е да греша. Казах, че паметта ми е къса. Но изведнъж осъзнах, че по-големият проблем е... колко дълга е паметта на Google.

Стефан Пеев

НАЙ-БОГАТИЯТ... НА ЩЕДРОСТ ПРЕЗИДЕНТ

През март 2010 година след успех на балотажа начело на Уругвай застава президентът Хосе Мухика.
Хосе Мухика живее в скромните условия на обикновена ферма и дарява по-голямата част от заплащането си. 77-годишният Мухика обитава къща, чиято пералня се намира извън нея. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели. Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция”, която си е избрал. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си и заживява във фермата със съпругата си. До нея се стига по черен път. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор”, коментира той. В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си”, казва той. „Мога да живея само с това, което имам.” Благотворителната му помощ подпомага бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Тази година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. Мухика е избран за държавен глава на Уругвай през 2009 г. Той прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време – група, която вдъхновява кубинската революция. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. По думите му повечето от световните лидери страдат от „сляпа идея-фикс да постигнат растеж и потребление, сякаш противното би означавало края на света”.

Източник: УИКИПЕДИЯ

ШИРОКО СКРОЕНИ МЕЧТИ

Винаги съм си мислел, че територията е важно нещо. Усещането за пространство е свързано с усещането за свобода.
На 19 години, през 1975-а, един хлапак напуска Харвардския университет, за да основе своя компания. Името му е Бил Гейтс. А неговата страст е софтуерът.
По същото това време аз съм ученик в Математическата гимназия в Пловдив. И колкото и да е странно, в главата ми на юноша живее ясната идея, че бъдещето е на компютрите.
Времето показа, че съм бил прав. Не за личния ми избор, защото във времето любовта ми към математиката и компютрите някак естествено премина в любов към книгите, философията, историята на културата, естетиката, филологията. Бил съм прав за бъдещето.
Много пъти съм се питал защо България не може да роди Бил Гейтс. И нямам своя ясен отговор. Страхувам се, че живеем така, че сами ограничаваме мечтите си. Първо взаимно – предъвквайки с недомлъвки за всяко ново нещо, че това не може да стане. А после някак вътрешно – в себе си – като своеобразна автоцензура, провокирана от страха да рискуваме да бъдем себе си и... да изгубим всичко. Включително и мечтите си.
Нашата българска мечта е тясно скроена. В нея липсва усещането за пространство – било като дълбочина, било като широта. И докато бягаме по чужбина в търсенето на пространството на своето щастие, винаги ще живеем в автоцензурата на своите мечти.

Стефан Пеев

P.S. Опитвам се да кажа, че още в годините на социализма имаше една мечта. Която не беше реализирана. Тя остава нереализирана и днес. И заплашва да се превърне в отчайващ антипод на онова, което някога Мартин Лутър Кинг изрече на глас пред американското общество, антипод, изтъкан от минало време – „Имах една мечта...“. Излишно е да търсим отвъд себе си конкретния виновен, докато автоцензурата бушува у нас. И докато като общество не вперим поглед, изпълнен с възхищение, в някой симпатичен очилатко, който танцува с пръсти по клавиатурата на компютъра и пише кода на бъдещето.

ТЪЖДЕСТВО В РАЗЛИЧИЕТО

Прелитайки през пространствата на интернеттекстовостта все по-често си повтарям: „Днес всички пишем умно и гладко, време е да пишем кратко!“ И наистина какъв е смисълът да губиш времето на хората в разсъждения, които и без друго са в главата на събеседника ти. Съпричастност и споделеност не означават еднаквост, а тъждество в различието.

Стефан Пеев

КАРЛ САНДБЪРГ | ПАЛАЧЪТ В СВОЯ ДОМ | МЪГЛАТА

Карл Сандбърг (1878–1967)

ПАЛАЧЪТ В СВОЯ ДОМ

Какво мисли палачът, когато
се прибира след работа в къщи?
Когато с жена си, с децата
край масата сяда, пие чаша кафе,
яде своя омлет? Ще го питат ли те
как е минал денят и дали
е работил добре? Може би
тази тема отбягват, говорят
за бейзбол, за времето, за политика,
за романа в картини от вестника
и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,
когато кафето си взема или реже омлета?
Ако малките кажат му: "Татко,
да играем на конче, ето въжето." -
отговаря ли той на шега:
"Май за днес на въже се наситих."
Или светва лицето му, сякаш
озарено от радост, и казва:
"В хубав свят, в чуден свят ний живеем."
Ако белият лик на луната
в тиха стая надникне, ако лунни лъчи
се вплетат във косите на спящо дете -
палачът, какво прави палачът тогава?
Може би му е лесно. Може би
за палачите всичко е лесно.

THE HANGMAN AT HOME

What does the hangman think about
When he goes home at night from work?
When he sits down with his wife and
Children for a cup of coffee and a
Plate of ham and eggs, do they ask
Him if it was a good day’s work
And everything went well or do they
Stay off some topics and talk about
The weather, baseball, politics
And the coming strips in the papers
And the movies? Do they look at his
Hands when he reaches for the coffee
Or the ham and eggs? If the little
Ones say, Daddy, play horse, here’s
A rope – does he answer like a joke:
I seen enough rope for today?
Or does his face light up like a
Bonfire of joy and does he say:
It’s a good and dandy world we live
In. And if a white face moon looks
In through a window where a baby girl
Sleeps and the moon-gleams mix with
Baby ears and baby hair – the hangman –
How does he act then? It must be easy
For him. Anything is easy for a hangman,
I guess.

МЪГЛАТА

Мъглата идва
на малки котешки крака.
Присяда тихо
на задните си лапи,
гледа
пристанището и града
и после си отива.

THE FOG

The fog comes
on little cat feet
It sits looking
over harbour and city
on silent haunches
and then moves on.

Карл Сандбърг

Превод: Николай Попов

ГАСЯТ ПОЖАР СЪС 100 000 ЛИТРА ВИНО

* * *

За да разберем при какви обстоятелства се поставят основите на противопожарната охрана в Пловдив, нека се пренесем мислено един век назад и си представим тогавашния град с не­говите къщи, повечето паянтови, плътно накацали по хълмовете, една до друга, с неговите тесни улички, над които се долепи­ли еркерите на сградите, с липсата на достатъчно вода. Всичко това създавало благоприятни условия за възникване на големи пожари, всяващи ужас у гражданите. Тогава било друго вре­ме…
По калдъръмите на пловдивските улици тропали подковани­те емении на турските бейове; из безистените на чаршията ше­тали забрадени с яшмаци кадъни. Пред дюкяните си дремели са­модоволни еснафи. Изведнъж камбаната от кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Да­вал се „янгън топи“ от „янгън кулеси“ (топовен гърмеж от пожарната кула). Разнасяли се викове: „Янгън вар!“ („Има пожар!“), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от т.н. сакаджии, натоварили на мулетата си тулумби с вода от река Марица. При сигнал за пожар те ведна­га хуквали към мястото на гърмежите. Накрая са задавала самата „пожарна команда“, снабдена с една тулумба. Тя била частна, състояща се от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата тулумбаджии започвал пазарлъци със стопа­нина на горящата къща за заплащането. И докато това ставало, пожарът, може би, довършвал вече своята разрушителна работа и малко могло да се спаси от неговата стихия.


* * *

На 19 октомври 1926 г. вечерта в Перущица избухва голям пожар, който унищожава четири къщи с цялата им покъщнина и застрашава цялото селище. Веднага е съобщено в Пловдив и за потушаване на огъня за Перущица заминава плов­дивската пожарна команда. Тя изминава 22 км за един час. Към полунощ пожарът е загасен със 100 000 литра вино, тъй като в момента нямало достатъчно вода.

Евдокия Емануилова

Откъсите са от подготвяна за печат в издателство КОНТЕКСТ книга за Пловдив

ДА ВЛАДЕЕШ ОРЪЖИЕТО НА... СЕКСАПИЛА

Тя е знаменитост във Венецуела. На 32 години е. Името ѝ е Алехандра Бенитес. И е защитавала честта на страната си с оръжие в ръка на три олимпиади 2004, 2008 и 2012 година (в женската сабя). Днес Алехандра Бенитес е новият министър на спорта при президента Николас Мадуро. Но хората я помнят и заради провокативните ѝ голи фотосесии отпреди пет години. Дали голотата може да бъде оръжие на истината? Бенитес вярва в това: „Дрехите крият всичко, а когато човек е гол, той действително е самият себе си“, заявява спокойно министърката на спорта по повод на приказките за нейните фотосесии.

Стефан Пеев

МЕЖДУ ПРОСОТО И РЪЖТА

Ох, наслушах се на високопарни слова, продиктувани от reality или псевдо интелигентност. И знам, съвсем ясно знам, че много хора днес искат, просто искат „да минат през просото“. Защото за тях Христос никога няма да възкръсне, колкото и пъти да отидат на църква и каквито и благодеяния да направят в негово име. Затова си мисля, че е крайно време да се отвори един SMS номер за набиране на средства за ниви с просо. После можем да им сложим етикет „Висящи ниви с просо“. На който му е мерак, да ги вземе и да мине през просото. Халал да са му!
Аз лично предпочитам цъфналата ръж. Дето някой някого целунал...

Стефан Пеев

ВОДОПАД „СЛИВОВДОЛСКО ПАДАЛО“

Водопад „Сливовдолско падало“ е най-високият водопад в Родопите (50 м). Намира се в резервата „Червената стена“ в Западните Родопи, малко след Бачково. Местността на река Сливов дол е много живописна и преди самия водопад туристите може да видят множество каскади и малки водопади.

Стефан Пеев