В КАЛТА ВСИЧКИ ИЗГЛЕЖДАТ ЕДНАКВО

Явно живеем в такъв цинизъм, че въобще не можем да си представим съществуването на безплатни неща. Ценности, мечти, пориви, идеи нямат място в дребничката пазарна икономика на духа, която сме си изградили. Безсребърниците са ни подозрителни: след като не им плащат явно, значи им плащат тайно. Моралният апел е смешен и веднага може да бъде разконспириран като прикрита трансакция. Нали знаете как можете да спрете всеки нашенски спор? Отсичате мъдро "Абе, всичко е пари". И всички кимат одобрително; кавгата е стихнала.
Или пък друго: така сме се намразили, че вече не можем да разберем другия. След като не мисли като нас, значи или е идиот, или е платен. Това руши обществения разговор и го превръща в размяна на псувни и клишета.
Днес омаскаряването е високотехнологична дейност. Сканираш противника, пробиваш социалната му мрежа и туряш името в търсачката: от стотината истини и лъжи десетина могат да се обърнат срещу него. После го пускаш по шейничката чрез анонимни сайтове, като преувеличаваш по ганьовски. Снежната топка на клеветата се търкаля и расте; накрая се превръща в обществено мнение. Ранен и озверен, противникът отвръща на удара с двойна ярост. Теренът е разкалян безвъзвратно; в калта всички изглеждат еднакво.

Бойко Василев

Всички са платени | ТРУД.БГ | Откъс
↑ Начало

ПРИ МАЕСТРОТО ЗА КОЛЕДА

При Маестро Златю Бояджиев можеш да отидеш по всяко време – дали като се срещнеш на живо с картините му, или просто като се спуснеш по пътечката на спомена.
Но срещата на Коледа с Маестрото е винаги специална – защото ни подсеща за пъстротата на живота и за изконния ред, който присъства невидимо сред хаоса на нашето съществуване.

Стефан Пеев

↑ Начало

ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ

Хубавият виц е като бързия секс. Оставя след себе си си усещане, но само в случай на трудова злополука се превръща в дълготрайни активи.

Стефан Пеев

↑ Начало

УШИ ЗА ВИЖДАНЕ

Когато гледаш между краката си и се вълнуваш единствено от това, което става между тях, не виждаш напред.
Когато впериш поглед напред и виждаш надалече, можеш най-неочаквано да бъдеш изненадан в гръб.
Господ е забравил да ни даде очи на гърба.
Но уши ни е дал.
Ама дали сме достатъчно мъдри да ни спасяват от онова, което се случва зад гърба ни?...

Стефан Пеев

↑ Начало

МНЕНИЕ VS. ИСТИНА

Дискурсът, в който живеем, се основава на свободата на мненията. Но тежко на онова общество, което легитимира мненията, а неглижира истината.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПРЕГРЯВАНЕ

Предаването е тип lifestyle. Излъчва се на живо. Водещият представя своя гост в студиото и разговорът започва веднага. Още след първите реплики обаче събеседниците „прегряват“ и увлечени в думите си, забравят камерите и публиката. Речта се забързва, накъсва, тонът се повишава. Говорещите се чувстват „длъжни“ да завършват почти всяка реплика с израз на (не)принуден смях. Този тип говорене е по-скоро присъщ на радиото, но вече е овладял и телевизиите. Продиктуван е от няколко погрешни предпоставки.
ГРЕШКА 1. Истинско е това, което е спонтанно.
Спонтанността е заразителна. Но... връзката ѝ с истинското е съмнителна. Във всеки случай никога не е причинно-следствена.
ГРЕШКА 2. Говоренето пред камерите е вид изживяване.
Вярно. Въпросът е за кого? Изживяването следва да бъде за публиката, не за събеседниците. А разгорещени и накокошинени събеседниците пред камерите забравят публиката и се отдават на собственото си говорене.
Тези две грешки са продиктувани сами по себе си от погрешния модел, че от екрана към публиката трябва да се излъчва усещане за освободеност, че събеседниците са там заради собственото си его, а не заради зрителите.
И ето че този модел се наслагва, наслагва, наслагва... до степента, в която моделът се превръща точно в онова, което е всеки завършен модел – обект на подражание.
А говоренето? Говоренето изгубва стойността си. Предаването завършва и ти вече не помниш нищо от изговореното. Останала е само неясното усещане за някакво изживяване.

Стефан Пеев

↑ Начало

КОНТРАПУНКТ

Преди години неистово ми се искаше да обясня как разбирам говоренето и мълчанието. И дори започнах да го правя [1], [2]. Но времето ме отнесе за дълго в контрапункта на безмълвието. И думите, които трябваше да изговорят мълчанието, за да му предадат смисъл, така или иначе останаха неизречени. Но не преставам да вярвам, че: „В тишината на мълчанието неизбежно се ражда истината“.
За многознаещите хора ще кажа само, че мълчанието не е единствено неизречеността на думите. Напротив, понякога в многоглаголстването на говоренето присъства повече мълчание, отколкото в безмълвието.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПАРАДОКСИ

Толкова разнолики станахме през годините на прехода в стремежа си да добием и изразим своята потисната индивидуалност и да докажем значимостта на собственото си его, че накрая престанахме да разпознаваме кой кой е. И някак си не ни стана ясно, че се оказахме двулични като бог Янус – разделени от времето на преди и след.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПО ПЪТЯ

Тази тема е невъзможна за дискусия. Ако мислим дискусията като път към съгласието. Защото основата на тази тема е историята. А историята на човечеството е история на враждата и доволството. Жаждата за доволство предизвиква на единия си полюс усещане за щастие, а на другия – чувството за враждебност.
От УИКИПЕДИЯ съм извел шокиращи данни за бежанския поток в Сирия, и то само към 21 май 2013 година. По същото това време нашите събратя европейци от Албиона са дълбоко загрижени дали няма да пострада благоденствието им от емигрантската вълна от България и Румъния. Благоденствието им няма да пострада, но чувството им за доволство – със сигурност. Затова и махалото се люшка на Острова в посоката на враждебността.
И докато в България много хора се упражняват в разсъждения на тема „Свои и чужди“ (визирайки и Сирия, и Албиона), си спомням разказа на баба ми за нейния път в живота. На 6 години, по време на Балканската война, остава сираче. Заедно с брат си, който е 2 години по-голям от нея, бягат от Турция и търсят спасение в България. По пътя за тях се грижат чужди хора, но сред общата група бежанци се чуват гласове – български гласове – да бъдат изоставени сирачетата в гората, защото забавят придвижването, защото ядат чужд хляб и защото са заплаха за другите. Питам се за кои други? И си представям колоната поела към неизвестното. За щастие са се намерили и добри хора, които са се погрижили за двете сирачета. Но... до първото българско село. Където бързат да потропат на вратата на заможен човек и да оставят там баба ми като шестгодишно ратайче да живее при чужди хора, да работи в къщата им за хляб и дрехи, отделена завинаги от единствения ѝ близък човек – нейния брат.
Днес правнуците на тази жена са разселени навсякъде по света – от Канада през България до Сингапур. И са част от света. Такъв, какъвто трябва да бъде модерният свят – пъстър, разнолик, подвижен и чужд на враждебността.
А по пътя на баба ми са поели други хора. Каква е тяхната народност – няма значение. Защото всеки има право на своя път в историята.

6 март 2013
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците броят на сирийците, които бягат от страната, се е увеличил драстично: от 1 януари 2013 бежанци са станали още 400 000 души. Повечето са избягали в Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет, някои са отишли до Северна Африка и Европа.
Милиони хора са напуснали страната, милиони са мигрирали в пределите на самата Сирия, а хиляди продължават да преминават границата на страната всеки ден. Сирия се движи по спирала към пълномащабна катастрофа – заяви върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш.
Така например в Ливан, като се имат предвид сирийските работници и сирийците, живеещи тук, сега всеки пети гражданин е сириец. През последните три седмици потокът от бежанци в тази страна се е удвоил до 4400 души на ден. За да се гарантира само най-необходимото за бежанците, на ООН са нужни 1,5 милиарда долара. Средствата са обещани от международни донори, но в сметката на агенциите на ООН към настоящия момент са получени само 25% от необходимите средства.

21 Май 2013
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците (UNHCR), животът на повече от осем милиона сирийци (почти половината от цялото население на Сирия), зависими от хуманитарна помощ. Приблизително 8,3 милиона сирийци получават хуманитарна помощ като бежанци в съседни страни или като вътрешно разселени лица. Насилието води до по-нататъшно изместване на цивилни, ограничава достъпа до хората в нужда. Ситуацията в страната се влошава бързо. Потребностите на сирийците от помощ значително превишават ресурсите, с които Върховният комисариат на ООН за бежанците (UNHCR) разполага, каза Panos Mumtsis регионален координатор на UNHCR.

Източник: УИКИПЕДИЯ

Стефан Пеев

ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС: Отворените граници са взаимни, никой в ЕС не мигрира повече от британците

↑ Начало