Надвесена над прозореца – с ролки, пеньоар и прясно боядисана коса, – майката на Венко неистова крещеше:
– Магаре такова! Прибирай се веднага! Ще ти скъсам ушите! Казах ти да не риташ топка! Марш вкъщи!
Венко не можеше да устои на този глас. Замръзна на място, отпуснал ръце край тялото си и вперил поглед в майка си. А топката, която го извеждаше на голова позиция, мина току под носа му и се изтърколи на платното.
За Радко топката беше безценна, защото беше подарък от брат му от Англия – и не се замисли нито за миг, втурна се да я спасява изпод гумите на налитащия автомобил.
Шофьорът му си тананикаше някаква мелодия, а пред погледа му се мержелеха вълнуващи сцени от срещата с любовницата. Като зърна връхлитащия Радко, рязко наби спирачки и извъртя волана, за да избегне удара с момчето.
Водачът зад него, тъкмо беше изравнил мислено ДДС-то за месеца, когато усети, че ударът с колата отпред е неизбежен.
Скоростта не беше голяма, но автомобилът се завъртя, поднесе и се блъсна в подпорния стълб на паянтовия пешеходен мост, който прехвърляше пътя.
На него младежът се навеждаше, за да целуне момичето, с което е излязъл на среща, когато се чу пропукване на подпората и двамата, прегърнати, неочаквано полетяха надолу през ниския парапет.
В този миг майката на Венко победоносна затръшна прозореца, защото беше сигурна, че синът ѝ, гузен и виновен, с наведена глава се прибира вкъщи.
Докато полицаите разглеждаха щетите и помагаха на лекарите да качат носилките на пострадалите в линейките, единственият свидетел на инцидента отчаяно се опитваше да обясни какво се е случило, като махаше с ръка към плътно затворения прозорец на апартамента на Венкови.
Стефан Пеев
↑ Начало
