ПЕЧАТ ПРИ ПОИСКВАНЕ

Издателство „Контекст“ предлага на всички заинтересовани възможността за осъществяване на издания на принципа ПЕЧАТ ПРИ ПОИСКВАНЕ (ППП).

Какво представлява технологията

ППП е най-съвременната технология за изработване на книги в малки тиражни серии. Тя използва възможностите на дигиталния печат и на най-новите книговезки технологии за създаване на книги с черно-бяло или цветно тяло и съответно пълноцветна или черно-бяла корица. Съществено предимство на технологията е, че изданията се осъществяват на хартия с много добро качество и трайност, без това да е за сметка на цената на изданието. Качеството на отпечатването е многократно по-добро от печат чрез използване на обикновени лазерни принтери или копирни машини. Важно е да се има предвид, че за издания с черно-бяло книжно тяло се използват професионални дигитални машини за черно-бял печат, които съществено снижават цената за отпечатване.

Примерна оферта

Книга	Тираж	А 6 (100х140 мм)	А 5 (145х200 мм)	А 4 (205х290 мм)
16 страници	10 бр.	5,00 лв.	5,60 лв.	6,60 лв.
	20 бр.	2,90 лв.	3,30 лв.	4,40 лв.
	50 бр.	1,50 лв.	2,00 лв.	3,00 лв.
	100 бр.	1,00 лв.	1,50 лв.	2,50 лв.
32 страници	10 бр.	5,20 лв.	5,90 лв.	7,00 лв.
	20 бр.	3,00 лв.	3,70 лв.	4,90 лв.
	50 бр.	1,60 лв.	2,30 лв.	3,50 лв.
	100 бр.	1,20 лв.	1,90 лв.	1,90 лв.
64 страници	10 бр.	5,50 лв.	6,30 лв.	8,10 лв.
	20 бр.	3,30 лв.	4,10 лв.	5,90 лв.
	50 бр.	2,00 лв.	2,80 лв.	4,70 лв.
	100 бр.	1,50 лв.	2,40 лв.	3,00 лв.
ДДС	1,40

Цветност на тялото 1+1
Цветност на корицата 4+0
Хартия за тялото: 80 гр офсет
Хартия за корицата: 300 гр хром гланц
Продвързване с телчета
Цената е при готова предпечатна подготовка.
Цената е крайна – с включено ДДС.

Предимства

• възможност за реализиране на нискобюджетни издания;
• реализиране на обемни издания (200 и повече страници) в малък тираж при изгодни цени;
• много добри продажни цени при ниски тиражни серии (в диапазона 1-300 броя);
• включване в интернет книжарницата knigite.net;
• ползвате опита на компетентни специалисти в книгоиздаването (включително редактор и коректор);
• тестване на потребителската заинтересованост;
• гарантиране на авторските права.

За кого е подходящ принципът ППП

• за научни специалисти;
• за преподаватели в средните и висши учебни заведения;
• за студенти, подготвящи курсови или дипломни работи;
• за докторанти;
• за организатори на конференции, семинари и други форуми;
• за млади автори, които търсят път към читателите;
• за краеведи, етнографи; за хора, които се интересуват от своята родова памет;
• за реализиране на бизнес издания в ограничени тиражи;
• за всеки, който иска да бъде автор.

За обсъждане на подробностите:

КОНТЕКСТ ЕООД
тел./факс 032 260 977
GSM 0898 616 515
context.bg@gmail.com

Стефан Пеев

↑ Начало

ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Хоризонтите на мислене понякога отлитат толкова далеч, че хоризонтите на виждане просто не успяват да ги следват.
Така оптиката на измислеността започва да дълбае свои пространства в социалното битие и да утвърждава правото си на съществуване. Защото илюзията е не по-малко реална от действителността.

Стефан Пеев

↑ Начало

ОТ СОЦРЕАЛИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАТМИТОЛОГИЗЪМ

– Колко вида ябълки са необходими, за да разберем, че съществува родът на ябълката?
– Поне две и от различен сорт – такъв е простичкият отговор.
– А достатъчни ли са два сорта за заключението?
– Ако мислим правилно – да.

Този въображаем диалог е всъщност предпазна клауза – със същия механизъм като на ЕС.
Ако следващите заключения за някого не са приемливи, не следва да изригва в критика, просто трябва да мине отново по пътеката на диалога, за да види, че в него има безотказен механизъм за елиминиране на критиката – „ако мислим правилно“.

Всъщност не за любимите на народа сортове „Златна превъзходна“ (от времето на социализма) става дума, а за две нови явления на съвременната литература. Наричат се „Сестри Палавееви“ (Алекс Попов) и „Портрет на поета като млад“ (Недялко Славов). Общото между тях е гротесковият подход към соцреализма (като партизанското движение или реалния социализъм).
На пръв поглед книгите правят това, което внукът прави със сватбения костюм на дядо си – облича го, оглежда се в огледалото, вижда колко е демодиран и започва да го преобръща: с хастара нагоре, после сгъване на ръкавите, изрязване на реверите и така, докато накрая не се стигне до онзи смешен ефект, който те кара да се кикотиш пред огледалото с ясното съзнание, че дрехата, която се е получила, никога няма да я носиш. Защото е смешна и нелепо абсурдна за съвремието.
Разбира се, игровият подход на гротеската е принципно един и същ и с костюма на дядо, и със социалистическия реализъм, макар в своя литературен вид да е доста по-сложен, отколкото в ежедневието. Защото в механизма на литературното преобръщане се преобръща и авторово аз за разлика от живия живот. Този аз става амбивалентен и изплъзващ се. Съдържащата се в литературната гротеска пародия фактически пародира не само явлението, но и този, който разказва за него. Това го прави трудно определим като позиция и позволява невидимо да се съчетават в едно инак несъчетаеми принципи – като отрицание и утвърждаване, смях и страдание, отхвърляне на миналото и неволното му утвърждаване.
Радващо е, че настъпва времето, когато ще се разделяме с миналото си вече със смях. Проблемът е, че този смях горчи и е някак етикетно несигурен – защото миналото ни се превръща в поредица от щампи, напомнящи за ромбоидчетата по знаменитите соцпеньоари на жените домакини.
Някога Сервантес даде старта на пародията и гротеската в съвременната европейска литература, но беше достатъчно мъдър, за да не убие Рицаря на печалния образ Дон Кихот, а да го остави да умре от естествена смърт – някъде там на границата между илюзията и реалността.
За разлика от Сервантес на нас много ни се иска да убием соцреализма – но с особен вид ритуално убийство, което го обезглавява пред обектива на медиите, ала тайно го връща обратно в нашия живот, за да можем отново и отново да извършваме същото това ритуално убийство, което единствено ни кара да се чувстваме демократи.
Така стигаме до зловещия абсурд, че сме хора на съвремието само в акта на ритуалното избиване на комунизма. Отвъд този акт съвремието се губи в картини, чийто смисъл все още не припознаваме ясно.
Със сигурност литературата ще ни даде много нови образци на книги като „Сестри Палавееви“ и „Портрет на поета като млад“, защото май не виждаме друг път да се освободим от соцреализма освен чрез демократмитологизма.
Всъщност литературният стил се убива не със сила, а с нов стил, рефлексията върху който ще остане като акт за нашите внуци.

Стефан Пеев

↑ Начало

АКСИОМАТИКА НА СВОБОДАТА

Свободата задължава.
Тази толкова елементарна аксиома на диалектиката би трябвало да елиминира всякакви претенции на свободно избиращите към правото им на избор, защото правото на избор не е самата свобода, а само предпоставка за нея.
Най-просто е да се илюстрира тази мисъл с двама пианисти. Те са на подиума на концертната зала и пред всекиго от тях е пианото. Единият посяга към белите и черни клавиши и започва безразборно да ги блъска, изпълвайки всяко движение на пръстите си с огромна страст. Резултатът е какофония от звуци, която можеш да определиш като авторска (в смисъл на буквално неповторима), като страст на мига, но не и като изкуство. Защото свободата на изразяване на собствените страсти сама по себе си не е изкуство.
Другият пианист подхваща познатата или непозната за нас мелодия и с всяко движение на пръстите си (ако той е виртуоз) постепенно откъсва музиката от пианото, от ръцете си, от съществото си, за да ни я поднесе като уникално битие, живеещо свободно в себе си свой собствен живот, отвъд изпълнението и отвъд зрителското ни възприятие. Изпълнение, към което самият пианист страстно се е устремил в желанието си да го улови и да влезе в ритъма, който то му диктува, изпълнение, в което ние, зрителите, се потапяме съпричастени, изгубвайки себе си и възкръсвайки в един и същи миг чрез катарзиса на изкуството.
В такъв смисъл колкото и да е парадоксално – изкуство, което не задължава възприемателя, не е изкуство. То може да бъде всичко друго – дори неповторимо приятна игра на въображението, наслада на сетивата, но не и изкуство.
Уви, тази елементарна аксиоматика на изкуството е трудно смилаема в съвремието, което живее основно от благоденствието на насладата и насладата от благоденствието, забравяйки за сложната диалектика на ключовата за изкуството думичка „патос“ (страдание и възторг в един и същи миг).
Казвам всичко това, защото пред мен е усещането от докосването до Националните есенни изложби в Пловдив в техния опит да вградят в културния живот на Пловдив „Отстранени системи“.
Претенцията за вграждането на отстранението е достойна за оценка. „Художникът вече не се занимава просто с видимостите наоколо, с някакъв тип поетика – убеждава ни кураторът на изложбите доц. д-р Галина Лардева – той започва да се занимава по-скоро с изследване на собствените си реакции при дадени обстоятелства, в дадена среда“. Само по себе си това твърдение е исторически погрешно, защото заниманията на художника със собствените му реакции не е новост – поне от импресионизма насам, и теоретично неточно, защото всеки от авторите участва с творби, чията поетика е откровено разпознаваема далеч отвъд и преди „Отстранените системи“.
Но затова пък „патосът“ на защита на отстранението е достоен за внимание: „Със своя надслов „Отстранени системи” проектът на тазгодишните Национални есенни изложби събира не само участващите автори и техните произведения, но и един кръг от възможни подходи към съвременното изкуство – продължава доц. д-р Галина Лардева, – в който явленията рефлектират върху собствените си основания, наблюдават се, обясняват себе си. Това разполага произведенията не в тяхната затвореност – в една нарцистична самодостатъчност, а във възможностите им да заговарят, да включват в потенциалната си среда други произведения и интерпретационни нагласи и в същото време да бъдат отстранени спрямо тях…”.
Кръгът на възможните подходи към изкуството е необятен. Но в изкуството остават само онези, които осъзнават аксиоматиката на свободата.

Стефан Пеев

↑ Начало

СПИРАЛА, КОЯТО НЕ ВОДИ НАНИКЪДЕ

Ръстът на интелигентността на човечеството е в право пропорционална зависимост с нарастването на лошотията на човека. Ползваме кредитни карти и банкомати, но знаем, че вече има хора, чиято единствена цел е да прихванат данните ни и да източат сметката ни. Говорим на воля по мобилните телефони или през интернет и в същото време си даваме сметка, че може и да сме подпослушвани. Живеем в спирала, която не води наникъде.

Стефан Пеев

P.S.
Далеч по-зловещо, но също така в рамките на спиралата НАНИКЪДЕ звучат думите на Робърт Каплан по повод убийството на Джеймс Фоли и екзекуцията на колегата му Стивън Сотлоф:

„Добре дошли в епохата на масовите комуникации. Мислите си, че масмедиите са просто някакви телевизии с водещи, прекъсващи гостите си. Разбира се, че е и това. Но точно, както Първата световна война беше различна от Френско-пруската война – понеже между двете събития се случи кулминацията на индустриалната революция и убийството можеше да се извършва с индустриални мащаби – така и войните на ХХI век ще бъдат различни от тези на ХХ век, заради кулминацията на първата фаза на информационната епоха с всички произтичащи от това визуални последици.
Страст, дълбока убеденост, политически протест и т.н. днес вече почти нямат значение, ако не можеш да ги излъчиш към света.
По същия начин изтезанията и грозната смърт трябва да бъдат комуникирани до колкото може повече хора, за да са ефективни. Технологията, за която готините милиардери от Силициевата долина и тихоокеанския Северозапад на САЩ твърдят, че ни освобождава с новите си форми на себеизява, ни донесе и най-лошите форми на варваризъм.
Сама по себе си комуникационната технология е неутрална, тя не притежава никаква морална стойност, макар понякога да стимулира най-шантави форми на ексхибиционизъм... като екзекутирането на Фоли.
Върнахме се в средновековния театър, само че публиката е глобална. Театърът, в който актьорите са добре обучени, може да се превръща в най-силната и ярка художествена форма. А нищо не действа в театъра така, както символиката, с която си играят драматурзите.“

Цялата статия на Робърт Каплан: ДНЕВНИК.БГ

↑ Начало