неделя, 31 юли 2011 г.

ГРОЗНАТА И ПРОСТА ИСТИНА

Мая Дългъчева
Надпреварата между Google+ и ФБ вече е факт.
И истината е много проста.
Нито на Google+, нито на ФБ му пука за нашата социална същност.
Тези две системи са просто две технически платформи за предоставяне на условия и за проучване на потребителските нагласи.
Единственото, което могат да направят хората в тази среда, е просто да я взривят отвътре.
Нещо като революция.
Нежна или не. Какво значение има, ако смисълът е да откриеш път към другите. Истински и неподправен.

Стефан Пеев

събота, 30 юли 2011 г.

АКО МОЖЕХМЕ ДА ПРИТЕЖАВАМЕ СТИХА

Мая Дългъчева
Попитах в Google+:
Защо една картина струва по-скъпо от една поетична творба?

Милена отговори:
Ако можехме да притежаваме стих, да видим тогава по-скъпи ли ще са картините...

Това беше една закачка, но като всяка шега съдържа огромна доза истина.

Ако можехме да притежваме стиха...


Оказва се, че можем да притежаваме картината, но не и стиха. Че можем да не разбираме метафората на изображението, но да сме наясно с цената на платното. И обратно. Да разбираме поетическата метафора, но да не схващаме цената на поетичната творба.
Дали и в изкуството не продължаваме да бъдем жалки вещомани?

Стефан Пеев

петък, 29 юли 2011 г.

АЛЕКСЕЙ ЛОСЕВ | За интелигенцията

Алексей Лосев:

«Интеллигент всегда трудится для других»


Мы часто гордимся своей интеллигентностью, но при этом плохо понимаем, что это такое. А рядом живёт память об интеллигентах подлинных. Одним из них был великий русский философ Алексей Фёдорович Лосев.

Алексей Лосев
Интеллигент - человек будущего
Интеллигентность не есть ни большое накопление знаний, ни владение какой-нибудь профессиональной специализацией, ни участие в o6щекультурном прогрессе, ни просто моральное поведение или художественная способность, ни просто какое-нибудь общественно-историческое происхождение, ни просто принадлежность к некоторой общественно-политической прослойке. Все эти качества и особенности либо являются выражением интеллигентности, но не самой интеллигентностью, либо нейтральны к интеллигентности, либо даже враждебны к ней.

Обычно это заменяется употреблением тех или иных частных и более или менее случайных признаков. Говорят, например, что интеллигентный человек - это умный, начитанный, добрый и внимательный к другим людям, вежливый, услужливый, мыслящий, симпатичный, живущий своей особой внутренней жизнью, помогающий людям в их добрых делах и в их бедах, надежный, бескорыстный, духовно благородный, широкий в своих взглядах, не эгоист и т. д. Такие характеристики часто бывают правильными и даже существенными, часто же необязательными и случайными. Но самое важное то, что всякая характеристика всегда бывает слишком частной и лишена необходимой здесь обобщенности.

Делая предельно общий вывод и подводя итог всем частностям, необходимо сказать, что интеллигентен тот, кто блюдет интересы общечеловеческого благоденствия. Интеллигент живет и работает в настоящее время так, как в будущем станет жить и работать человек в условиях общечеловеческого благоденствия. И при этом вовсе не обязательно, чтобы интеллигент сознавал это в подробностях и чтобы вообще это сознавал. В этом смысле интеллигентность почти всегда бессознательна. Наоборот, чересчур большая сознательность в этом деле может только помешать интеллигентности как живому процессу жизни. А в такой интеллигентности есть свои глубины, но совершенно необязательно, чтобы интеллигент это понимал. И в такой интеллигентности есть своя красота; но плох тот интеллигент, который понимает это совершенно точно; и еще хуже тот, кто это свое понимание выражает для других напоказ. Лучше будет сказать, что интеллигент не мыслит свою интеллигентность, но дышит ею, как воздухом. Ведь дышать воздухом не значит же понимать воздух только химически, а дыхание только физиологически. Идеология интеллигентности возникает сама собой и неизвестно откуда; и действует она, сама не понимая своих действий; и преследует она цели общечеловеческого благоденствия, часто не имея об этом никакого понятия.

Сделать мир лучше

Культурную значимость интеллигентности можно обозначить как постоянное и неуклонное стремление не созерцать, но переделывать действительность. Интеллигентность, возникающая на основе чувства общечеловеческого благоденствия, не может не видеть всех несовершенств жизни и не может оставаться к ним равнодушной. Для этого интеллигенту не нужно даже много размышлять. Интеллигентность есть в первую очередь естественное чувство жизненных несовершенств, инстинктивное к ним отвращение... У интеллигента рука сама собой тянется к тому, чтобы вырывать сорную траву в прекрасном саду человеческой жизни. Культура интеллигенции, как того требует само значение термина "культура", включает переделывание действительности в целях достижения и воплощения заветной и тайной мечты каждого интеллигента работать ради достижения общечеловеческого благоденствия.

Трудиться, трудиться, трудиться

Латинское слово "культура" означает "обработка", "разработка", "переработка", "возделывание"... Она всегда есть сознательная работа духа над своим собственным совершенствованием и над упорядочением всего того, что окружает человека. Поэтому интеллигентность существует только там, где есть вооруженность против всякого рода природных, общественных и исторических несовершенств. Но для этого необходима длительная подготовка, а для нее идеологически ознаменованный труд.

Быть интеллигентом - значит постоянно и неустанно трудиться. И притом интеллигентность не есть просто вооруженность, но и готовность вступить в бой. А чтобы вступить в бой, надо ориентироваться в общественно-исторической обстановке. Но так как подобная ориентация требует уже критического подхода к действительности, то интеллигентность свойственна только такому человеку, который является критически мыслящим общественником... Еще надо знать, когда вступать в бой, а когда не вступать. Все эти вопросы интеллигент решает на основе своей общей идеологической направленности и на основе критического понимания общественно-исторической обстановки. Это и есть культурное дело интеллигентности. Такой культурный труд не есть печальная необходимость, но всегдашняя радость, всегдашняя духовная легкость и всегдашний праздник. Для интеллигентного человека труд есть праздник вечной молодости и радостного служения обще человеческому счастью.

Быть интеллигентом - опасно!


В истории весьма редки и непродолжительны такие периоды, когда можно быть интеллигентом и в то же самое время быть уверенным в своей полной безопасности. Чаще и продолжительней те периоды, когда интеллигентность заставляет людей заботиться о себе и о своей культуре, когда она вынуждена обстоятельствами заботиться о своем вооружении и о своей защите. Однако еще чаще, еще продолжительней такие периоды, когда наступает необходимость боя. Да и не только в истории как в общей картине человеческого развития. Самый обыкновенный быт, самая мирная с виду обывательская жизнь всегда полны забот и тревог, опасностей и потерь, всегда бурлят неизвестно какими возможностями. Поэтому подлинная интеллигенция вооружена но только ради открытого в полемическом споре обнаружения истины, но и ради необходимости бороться со всякого рода скрытыми несовершенствами жизни.

Но это значит, что подлинная интеллигентность всегда есть подвиг, всегда есть готовность забывать насущные потребности эгоистического существования; не обязательно бой, но ежеминутная готовность к бою и духовная, творческая вооруженность для него. И нет другого слова, которое могло бы более ярко выразить такую сущность интеллигентности, чем слово "подвиг". Интеллигентность - это ежедневное и ежечасное несение подвига, хотя часто только потенциальное.

Чем проще, тем лучше!

Подлинный интеллигент всегда прост и незатейлив, всегда общителен и откровенен и не склонен аналитически вдумываться в свою интеллигентность. Интеллигент тот, кто, как сказано, всегда целесообразно трудится; но он всегда настолько прост душой, что даже не чувствует своего превосходства над людьми неинтеллигентными. В этом смысле интеллигентности нельзя научиться, но она требует длительного воспитания и самовоспитания. Она не есть философский трактат об интеллигентности; но она есть та культурная атмосфера, которою дышат люди; и она есть простота, которая где-то и когда-то и часто неизвестно почему сама собой возникает в человеке и делает его интеллигентным.

Вот почему интеллигентность не может получить свое определение от тех частных ее свойств, с которых мы начали свое сообщение. Естественно поэтому возникает проблема уже чисто воспитательного характера, но как воспитывается интеллигентность - это уже предмет совсем другого рассуждения.

В заключение мне бы хотелось ответить на один вопрос, который возникает у многих при ознакомлении с моей теорией интеллигентности. Говорят, что такая интеллигентность чересчур уж высока, чересчур недосягаема и потому практически неосуществима. На это я должен сказать, что для большинства людей учебник дифференциально-интегрального исчисления тоже очень труден, тоже требует больших усилий для усвоения и многих лет учебы в области элементарной математики. При этом одни усваивают такого рода учебник глубоко и даже становятся профессиональными математиками. Другие с успехом применяют математику в астрономии и в технике. Третьи усваивают такой учебник с большим трудом, лишь бы сдать этот предмет на экзамене. Наконец, четвертые, а их подавляющее большинство, и вовсе не приступают к изучению этой науки. Значит ли это, что специалист-математик не имеет права писать свои трудные учебники? Быть интеллигентным в моем смысле слова - это, конечно, нелегко, и тут требуется длинный ряд лет самовоспитания. Но я исхожу из того, что теория интеллигентности должна быть принципиальной, логически последовательной и систематически обработанной. Не забудьте: математика требует максимально больших усилий для своего усвоения, но зато она абсолютно бесспорна. Теория интеллигентности реальна не в смысле буквальной и моментальной осуществимости, но в смысле терпеливого и неуклонного воспитания, и если многолетнего, то пусть многолетнего.

Източник: ТADAY.RU

СМИСЪЛЪТ НА СВОБОДАТА

Докосване
Следващите ми бележки са предизвикани от съобщението, че 400 вагини са представени като артизложба

Ако изкуството е това, което всеки сам за себе си нарича изкуство, то изкуството просто не съществува.
Когато разберем, че изкуството е нещо извън нас, по-голямо и по-силно от нас, нещо, към което трябва да се домогваме, нещо, на което трябва да се учим, нещо, което трябва да възпитаваме у себе си, тогава навярно ще имаме изкуство.
За щастие човекът не е свободен, свободен е индивидът. Но пък не всеки индивид е човек.
Смисълът на свободата е да извървим пътя от индивид до човек.

Стефан Пеев

MICHAEL NYMAN | The Piano

Michael Nyman MICHAEL NYMAN


сряда, 27 юли 2011 г.

ДА ИМАШ ПОКРИВ, А ДА НЯМАШ ДОМ...

Добромир Тонев
Да имаш покрив, а да нямаш дом,
да имаш нежност, а да се страхуваш...
От мъка по семейното гнездо
дървото на рода ми боледува.

За себе си аз зная новини,
дошли при мен наопак – като раци.
Аз имам спомени от бъдни дни,
защото дните са като близнаци.

Въобразявам си дори, че знам
кога ще дойде мойта черна хрътка –
със мириса на восък и на чам,
и с хладна станиолова прегръдка.

Ще имам покрив, ще си имам дом,
а нежността ми ще роди акация.
И тя ще е бодливото гнездо
на някоя щастлива птича нация.

Добромир Тонев

Източник: ЛИТЕРНЕТ.БГ

ДА ИМАШ ПОКРИВ, А ДА НЯМАШ ДОМ...
Какъв страхотен стих от Добромир Тонев.
Недоимъкът на имането наистина е по-страшен от нямането (във всяко отношение: и материално, и духовно).
Това за пореден път подсказва, че аритметика на живота не е идентична на математиката на универсума. В живота често липсата на нещо може да означава липсата на всичко.

Стефан Пеев

ДОБРИЯТ СТАР ПЛАТОН

Платон
Всъщност той е прав.
Добрият стар Платон.
Отдавна забравен за това, което е смисълът на живота му, и помнен за това, което другите са видели у него отстрани.
Видели ли казах? Това не е случайност на езика. Да видя и да имам идея е едно и също.
Платон ни завеща виждането на идеите. Което уви! се оказа едно безкрайно сложно усилие за диалектическо възхождане към първоизвора – към Благото.
Затова за нас е по-просто да се връщаме към софистите или да вървим по стъпките на Аристотел.
Добрият стар Платон не е наш съвременник. Нашите съвременници са Горгий или Парменид. Тях ние повтаряме в ежедневието си многократно, без да искаме да ги познаваме (защото те са вехти древногръцки мислители, а ние сме гордият венец на човешката цивилизация). И когато поемем по сложния път на веригата от логически умозаключения, за да утвърдим истината, в която вярваме, на помощ тихомълком викаме Аристотел.
Аристотел възпита не само Александър Македонски. Аристотел възпита цяла Западна Европа. Научи я да мисли по законите на формалната логика.
А понеже съвременният човек не познава корените на мисленето си и е убеден, че правото му на мислене е гарантирано законово и е неприкосновено, защото е невъзможно да не се излее в мнение – стабилно и сигурно, като вътрешната му увереност, че всяка истина зависи от изричащия я; продължаваме напред в условията на един безбрежен диалог, в който имаме уста да изговорим и уши да чуем, но нямаме сетивата да видим истината. Защото истината е не онова, което е в думите. А онова, което е в Благото.

Стефан Пеев

ДЪЖД

Атанас Далчев
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други, дъждовни сенки.
Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половина час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам.
До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.


Атанас Далчев

Източник: АТАНАС ДАЛЧЕВ | Фрагменти

вторник, 26 юли 2011 г.

ЗАГАДКА

Георги Константинов
Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.


Георги Константинов

Източник: чрез ЛИТЕРНЕТ.БГ

понеделник, 25 юли 2011 г.

BONNIE TYLER | Total Eclipse Of The Heart

BONNIE TYLER

Bonnie Tyler

ПОНЯКОГА

Докосване
Понякога очакваш някой да дойде. Да те докосне по ръката. Тихо да приседне до теб. Заедно да помълчите. И мълчанието постепенно да изпълни света със смисъл.

Стефан Пеев

неделя, 24 юли 2011 г.

РЕПЛИКА

Емили Дикинсън
Това е една от многото изтървани от мен реплики в интернет. Тя е отговор. Но като че ли отговорът надскочи въпроса, а това ме кара да мисля, че придоби право и на самостоятелно съществуване.


Затова казах, г-н Стаменов, че издателският бизнес е за смели хора. Защото хората днес все по-малко купуват книги. И когато ги купуват, все по-малко ги четат. И когато ги четат, не се оставят авторът да ги завладее и да промени света им, а бързат да изразят своята оценка за книгата и за прочетеното. Защото читателят някак си днес е убеден, че стои над книгата и прочетеното. Това е обяснимо, но не е приемливо. Читателят се превърна в обикновен потребител, а в пазарната икономика вездесъщатата фигура е фигурата на потребителя – от неговата оценка зависи успехът или неуспехът на една стока. Ето защо евтини като съдържание издания се радват на незаслужен успех, а сериозни автори и книги търпеливо чакат срещата с публиката си. Всичко това би звучало дори трагично, ако не съществуваше една малка подробност. За разлика от другите стоки книгите продължават да живеят във времето. И най-добрите от тях преминават във вечността. Защото хубавата книга е паметник на културата.

Стефан Пеев

събота, 23 юли 2011 г.

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН | Три стихотворения в превод на Цв. Стоянов

Емили Дикинсън
* * *

Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие -
където множеството обладава.

Ти си нормален - щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се - ти ще си опасен -
и окован с верига.


* * *

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.


* * *

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.


Емили Дикинсън

Превод: Цветан Стоянов
Източник: ДИКИНСЪН.ХИТ.БГ
 

ЧАЙКОВСКИ | Rubinstein plays Tchaikovsky Piano Concerto no. 1 op. 23

ПЬОТЪР ЧАЙКОВСКИ

Пьотър Чайковски

(2/4)

WAGNER | THE RIDE OF THE VALKYRIES

РИХАРД ВАГНЕР

Рихард Вагнер

петък, 22 юли 2011 г.

УБИВА МЕ ТАКАВА ПУСТОТА...

Христо Фотев
Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

Христо Фотев
Източник: СЛОВО.БГ

събота, 16 юли 2011 г.

РАЗМИСЪЛ

Атанас Далчев
Повече пишем, отколкото четем. И дори когато четем, не се опитваме да разбираме, а да опровергаваме. И дори когато разбираме, не се опитваме да подлагаме на преценка, а отхвърляме. И дори когато подлагаме на преценка и виждаме доброто, не променяме позициите си, защото ни е страх да отстъпим и да признаем, че грешим. Всъщност си оставаме все така неграмотни. Нищо, че сме съвременни хора.
Стефан Пеев

петък, 15 юли 2011 г.

УСАМОТЕНИЕ

сън
След поредната пица или сандвич, хапнат накрак в забързания ритъм на ежедневието, след често безсмислените професионални спорове, които са те карали за поред път да се питаш всъщност интелигентни ли сме, няма нищо по-красиво от това да чуеш в усамотението на вечерта ритъма на сърцето си и да го оставиш да отмаря под звуците на любима мелодия.
Стефан Пеев

четвъртък, 14 юли 2011 г.

ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДЕНЯ И НОЩТА Е НЕОБЯТНОСТТА НА СЪНЯ

сън
ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДЕНЯ И НОЩТА Е НЕОБЯТНОСТТА НА СЪНЯ | Можем да знаем къде сме се събудили, но не и къде сме прекарали нощта.
Стефан Пеев

ВАРИАЦИИ НА ТЕМИ ОТ АЛЕКСАНДЪР ФОЛ

Александър Фол
Най-напред бих искал да започна с думи на благодарност.
Благодаря на проф. Валерия Фол, че се съгласи да издадем книгата „Думи и образи“ на Александър Фол.
Благодаря на госпожа Валерия Димовска, а чрез нея и на другите наследници на Борис Димовски, че дадоха съгласието си да използваме оригиналните илюстрации.
Благодаря на всички, които присъстваха на представянето на книгата в София и Пловдив (присъствието на читателите е най-важният израз на уважение към автора). Благодаря на хората, които ще се осмелят да разгърнат книгата и да я прочетат.
Благодаря също така на сър Тим Бърнърс-Лий от Масачузетския технологичен институт, че е създал интернет, и на Марк Зукерберг Елиът, че е създал фейсбук, защото без последните двама „Думи и образи“ също нямаше как да се случи.
Да представяш проф. Александър Фол е предизвикателство. Човек с основание се изправя пред въпроса „Достоен ли съм?“. А да резюмираш „Думи и образи“ е просто невъзможно.
Затова следващите редове скромно наричам ВАРИАЦИИ на теми от Фол.

В „Думи и образи“ има един главен герой. И това е човекът.
Има едно място на действието. И това е Вселената.
Има и... неизбежното протичане на действието във времето.
Човекът, Вселената и времето са съставките на всеки разказ.
Но за да се задвижи действието на разказа е нужна енергия.
Енергията, припомня ни предвидливо проф. Фол значението на гръцката дума, е „(онова, което е) в делото, делата“.
С човека, Вселената, времето и енергията вече имаме на разположение ключовите продукти, за да си сътворим обреден курбан по теория на културата. Стига да сме наясно с технологията на смесването и с принципите на приготвянето.
Имаме, но не съвсем. Защото енергията като дейност-действие и сила-влияние е ставащото в света. Но самата тя се нуждае от своето дюнамис. Тази старогръцка дума е позната днес в езика ни като динамика, ала в езика на древните гърци е означавала възможност (сила, власт, мощ, могъщество, способност, талантливост). Или днес бихме я нарекли с латинския ѝ еквивалент: потенция. В ролята на дюнамис-потенция на енергията се явява идеята.
Понятието идея ни подари Платон. И макар че като древен грък Платон прекрасно разбира, че идеята е това, което е видно, тоест умозрително съзерцаваният смисъл на нещата, той все пак реши да затвори вратите на своята академия за непосветените. Тази мярка на Платон имаше изцяло предпазен характер. Съзерцаването на идеите очевидно не е работа за всекиго. За съзерцаването на идеите се изисква определена пайдейа – ще рече обучено и възпитано поведение.
Платон не вярва в свободата на личността по рождение, каквито и харти за правата на човека да пишем днес. Свободата не е състояние, което ни се приписва по закон с акта на раждане и с първите ни памперси. Свободата е достижение. Достижение на духа в неговото движение към идеята.
Движението към идеята е методос, тоест път и начин на изследване едновременно, тоест метод. А този методос-метод-път-изследване е едновременно кризис и етос. Кризис означава разграничаване и избор, а етос – нравствена отговорност. Ще рече, да бъдем свободни, означава едновременно да бъдем критични и нравствени. Или иначе казано, да приемем знанието, мъжеството, разумността и справедливостта като основа на нашето обучено и възпитано поведение в нашия метод-път чрез кризиса и етоса към идеята.
Но дали при всеки вид общество пайдейата, която би могла да ни отведе до съвършенството, е идентична? Въпросът е основателен и мисля, че отговорът на проф. Фол е пайдейата на литературното и на нелитературното общество е различна.
Защото човекът в гръцкия полис (град-държава) и човекът във Вселената в лицето на траките са две различни същества. Те живеят в различен вид време. Имат различна пайдейа и различен стремеж към съвършенство.
Така неизбежно стигаме до точката, в която е време да заявим на Платон, че не съвсем легитимно е прибавил орфизма в своето учение. И понеже днес имаме най-малкото териториални основания да се чувстваме наследници на траките, редно е да подкрепим проф. Фол в усилията му научната общност по всички континенти да приеме, че орфизмът съществува прекрасно и без Питагор и Платон, но вече като тракийски орфизъм. Разбира се, тази хипотеза изглежда по-лесна за изричане, отколкото за споделяне, защото поражда проблем и този проблем се нарича ИЗТОК–ЗАПАД. Проблемът ИЗТОК–ЗАПАД е проблем за модела на мислене на света.
От Декарт насам сме свикнали да вярваме, че мислене и съществуване си съпринадлежат, защото щом мисля, значи съществувам. Но Декартовият рационализъм, като всеки рационализъм, не решава проблема ни. Понеже мисленето може да бъде не само рационалистично, но и метафорично. И книгата на проф. Фол е прекрасен пример за метафорично мислене. За мислене, което изхожда от избухващата интелектуална енергия, която е искра от мощта на Вселената. За да влезем в тази метафора, се налага да признаем заедно с автора ѝ, че „интелект“ е повече от „ум“ и от „чип“, дори повече от „изкуствен интелект“ и, като се съедини в една речникова категория с думата „енергия“, променя качествата си така, както и тя ги е променила чрез него. Сега вече смело можем да се запитаме: а оттук накъде. Поемем ли в своето мислене на Запад, поемаме по пътя на Аристотел. С Аристотел под мишница, ние се движим в посоката на плурализма. Плурализмът обаче, освен че ни дари с пазарна икономика и с множество емблематични фигури като Мадона например, стори твърде малко за тракийския орфизъм, защото там интелектуалната енергия, разбирана дори в простия си смисъл на метафизика, бе провъзгласена за мъртва още през XIX в. от Ницше. Така Западът се оказа в капана на собственото си многообразие, от което няма как да излезе освен чрез непрестанно делене и омножествяване в търсене на безкрайното. Що се отнася до нас, тези от Изтока, не ни остава друго, освен да се огледаме в избора си на пайдейа и на вид време. И да решим дали метафоричното мислене заслужава усилията си да бъдеш в съвършенството, или е по-прагматично да приемем модела на мислене на Запада, а с него заедно и Аристотел, Ницше, Мадона, принципа на удоволствието и принципа на безкрайното като линейно недостижим плурализъм.
Изборът си е наш. Траките са направили своя преди много години. И ако искаме да се смятаме за техни продължители, налага ни се поне да признаем уникалността им. А дали тази уникалност ще докосне и нас, е вече въпрос на кризис и етос – ще рече, на критично мислене и нравственост.
Критичното мислене и нравствеността неминуема пораждат на определен етап иронията и самоирония.
Самоиронията е оздравителна. Тя може да се приема всяка сутрин без ограничения в дозировките. Резултатът е, че носи бодрост за този, който я приема, и внася смут за другия – който наблюдава аналитично отстрани.
Зад всяка самоирония лежи една споделена истина – тежка за споделящия, но дваж по-тежка за наблюдаващия. Защото в акта на изговарянето на самоиронията самоиронизиращият постига своето освобождаване, а наблюдаващият – уви! се изправя пред предизвикателство.
В такъв смисъл „Думи и образи“ на проф. Александър Фол ни отправя своето предизвикателство чрез намигването, играта на приемане и отхвърляне, чрез сложната плетеница от силогизми, които ни водят в съвсем неочаквани посоки, чрез метафората в най-причудливите ѝ форми.
И тук отново се връщам към въпроса от началото: „А достойни ли сме да приемем тези необикновени текстове? Или залутани в собствените си предразсъдъци ще отхвърлим априори тяхната странна плетеница?“.
Тези въпроси не се нуждаят от отговор сега. Техният отговор лежи във времето пред нас.
Стефан Пеев

Изданието ДУМИ И ОБРАЗИ
в сайта на издателство КОНТЕКСТ

Изданието ДУМИ И ОБРАЗИ
в интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ

събота, 9 юли 2011 г.

Александър Фол | ДУМИ И ОБРАЗИ | Представяне на книгата по БНТ

АЛЕКСАНДЪР ФОЛ

Александър Фол

Александър Фол

В СЪАВТОРСТВО

Имам своя странна теория за авторството. Никой сам по себе си не е автор на собствения си живот. Животът е колективно представление. Ролите са динамични. Днес играеш на преден план на сцената, утре си някъде назад. Но всяка наша дума е реплика на репликите на всички участници в пиесата. Думите уж са наши, но мислите и чувствата ни са подхранвани от останалите.
Затова аз съм признал пред моите приятели, че те отдавна са съавтори на моя живот. И дори и да искат, няма как да изтрия това съавторство. Мога да го прикривам, но не и да го отменя. Най-голямото щастие, с което може да те дари животът ти, е да имаш добри съавтори.
Стефан Пеев

понеделник, 4 юли 2011 г.

АТАНАС ДАЛЧЕВ

Атанас Далчев
Естетиката на Атанас Далчев е естетика на вътрешния покой, даден като съзерцание. Това е естетика не на предметния детайл и на неговото битие, а на вътрешния живот на духа и душата на отделното, което поема върху себе си белезите на заобикалящия го свят и по своеобразен начин ги излъчва отново навън като ейдетическа енергия, доловима в съзерцателната настроеност на човека-индивид. Единствено ейдетически настроеното съзерцание може да долови тези смислови излъчвания и проявления на нещото, в които нещото се явява такова, каквото е: в своята чиста смислова зададеност, в своя ейдос, а не в своето функционално битие. Но при това съзерцание неволно се размиват границите между нещото и съзерцаващия и в ейдетическия лик на нещото съзерцаващия открива самия себе си.
Стефан Пеев