МОЖЕ И ТАКА

Толерантността [на тази книга] не е безгранична. Антитезата на толерантността не е нетърпимостта. Антитезата на толерантността е разобщеността на либералния модел на света, в който идеята за толерантността като свободата на себеизявата е достигнала абсурда на безграничното „може и така“. Всяко ново „може и така“ отваря цепнатина в обществото и разширява усещането за пустота, която напразно се опитваме да запълним с различни форми на регулация. Съвременният човек е свикнал с пустотата и дори не я забелязва – напротив, нуждае се от нея, защото тя събужда у него усещането за свобода.

Стефан Пеев

КЛОШАРСКА ИСТОРИЯ

Винаги съм се изумявал, че в боклука на моя живот някой намира щастието си.

Стефан Пеев

ПЪТЯТ КЪМ ПОЕЗИЯТА

Моята лична тъга е свързана с усещането за провал. Въпреки конкурса, въпреки наградите, въпреки дните и нощите с Добромир Тонев, въпреки приятелското споделяне, въпреки чувството, че търсим брод към поезията му, Добромир остава някъде далеч от нас. Големият поет извървява своя път и никога не се завръща. Той остава винаги далеч пред нас и ни очаква. Очаква нашата смелост, всеотдайност, очаква дори нашето кротко покорство и преклонение пред метафората (защото животът е метафора). Поетът, който се спуска стремително към публиката, може и да я обладае в мига на съприкосновение. Но никога няма да остане в нея. Защото простата истина е, че пътят към поезията е само един. Пътят на читателя към непознатото, неподозираното, необикновеното, неизживянато, неизфантазираното. Големият поет никога не слиза при своя читател...

Стефан Пеев

КАТО ФЕНИКС

Самият живот е подвиг, да бъдеш човек, означава да си готов да страдаш, да се бориш, да се раздаваш, да побеждаваш и да търпиш неудачи, но и като птицата Феникс отново и отново да възкръсваш от пепелта на собствените си страдания.

Стефан Пеев

ТАЙНАТА НА НЕИЗРЕЧИМОТО

Ако искаш да запазиш истината като истина, никога не трябва да преставаш да виждаш в нея тайната на неизречимото.

Стефан Пеев

ПРОБУЖДАНЕ

Да отвориш очи и да срещнеш една усмивка до себе си. На слънцето, което ти възвестява живота и ти вменява неизбежното усилие да бъдеш. Верен на себе си отвъд прага на собствените си колебания, защото денят е изпълнен с топлина, а в топлината има обич. Такъв е простичкият смисъл на пробуждането.

Стефан Пеев

ДИАЛЕКТИКА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Отрицанието има смисъл само в аспекта на утвърждаването. В това е логиката на простичкото „Христос възкръсна“.

Стефан Пеев

БЕЗСТРАШНО ГЛУПАВ И ГЛУПАВО БЕЗСТРАШЕН

Страхът е естествено състояние на очакването. А очакването е невидимата съставка на мечтите. Само човек, който не мечтае, е всякога безстрашен. Безстрашно глупав и глупаво безстрашен.

Стефан Пеев

ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Късоглед съм. Виждам наблизо, но далечните образи са размазани за мен. Когато поискам да гледам надалеч, просто затварям очи и мечтая.

Стефан Пеев

КРЪСТОПЪТ

Трудно е да се научим да живеем. Животът изисква от нас забравата. Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш. Да се откъснеш от миналото, което е винаги твоята собствена верига на преживяното – поредица от спомени, срещи, събития, хора. Ако винаги се усещаш привързан към веригата на миналото, никога няма да достигнеш до кръстопът. И никога няма да се изгубиш. Никога няма да се попиташ „А сега накъде да поема?“ И никога няма да поемеш риска към неизвестното.
Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш.
Миналото винаги ще те следва по петите. Но в мига на срещата на кръстопътя, не то чертае крачките ти. А свободата да бъдеш себе си с миналото си и отвъд него.

Стефан Пеев