четвъртък, 24 май 2012 г.

ЗА ДОБРИТЕ УЧИТЕЛИ И ЗА ОЩЕ НЕЩО...

Невинаги животът може да те срещне с твоя най-добър учител на живо. Преди много години като възторжен и ентусиазиран студент се осмелих да пиша на проф. Алексей Лосев. Изпратих писмо до издателството, в което беше публикувана последната му книга и помолих да му го предадат. Не очаквах отговор. Просто се молех писмото да стигне до проф. Лосев. То беше изпълнено с любов, с признателност и... със страхопочитание. С усещането, че се опитвам да докосна тайнство, в което не съм посветен. Изумлението ми беше огромно, когато получих отговор от професора. Последва кратка кореспонденция. Един от най-милите, най-скъпите спомени в живота ми. Професор Лосев ми изпрати някои от книгите си, които не бяха достъпни в България. А когато ме покани да участвам в честването на юбилея му в Москва, се уплаших. Та аз ли... незначителният и недоказал себе си студент ще тръгна към Москва за среща с човека, който е цяла епоха в човешката култура. Така си мислех някога, стисках в ръката си поканата и... треперех.

Когато се съберем с приятели от ученическите години, си говорим за обичайните неща – за живота, за миналото, за добрите и лошите учители. Всъщност за лошите никога не говорим. Споменаваме ги, но не говорим за тях. Говорим за хората, които са оставили диря в нас. Защото добрият учител, е съавторът на собствения ти живот. Не можеш да го откъснеш от себе си. Дори и да искаш да го направиш насила.

Ако животът ти не те срещне на живо с най-добрите ти учители, това не означава, че си ощетен. И няма място за оправдания. Защото най-добрия си учител можеш да срещнеш в книгите и чрез книгите. Важното е да разбираш, че знанието завинаги остава интимност на споделянето. Истинската интелектуална сила се измерва не с проникновеността в непознатото, а в дълбочината на споделеността на своя свят с другите. Защото истинното знание изключва егоизма и е най-прекият път към благородството на духа.

Стефан Пеев