Малко е сложно за разбиране, затова е и трудно за изказване, но си струва.
Всяко усилие да осмислиш е крачка по пътя на това, да откриваш човешкото.
Дори грешките по този път са стойностни, ако са провокирани не от желанието да знаеш, а от мечтата да усетиш смисъла.
Защото преди да се разбира и преди да се изговори, смисълът се усеща. И това го прави различен от знанието. Знанието е нещо, което притежаваш, без да те докосва. Това, че в Сирия живеят 22,5 млн. хора и че там има война, няма никакво отношение към моето аз. Това е голото, безлюдно и безприютно знание. Понякога дори ненужно. А понякога и вредно. Особено, когато го превърнеш в инструмент за собствени егоистични цели.
В икономиката днес има едно понятие – бързооборотни стоки. Днес всеки предприемач тайно си мечтае това, което предлага на пазара, да носи белега на бързооборотността. Влагаш пари, произвеждаш и се втурваш да продаваш. Целта ти е да измъкнеш парите от стоката обратно, колкото се може по-скоро. За да ги вложиш (вече умножени) другаде, където също ще очакваш бърза печалба. Колцина са тези от бизнеса, които си мислят какво се случва на финала. Тогава, когато инвестицията се е изплатила и печалбата е прибрана.
Пред мен на масата лежи книга – „Тютюн“ на Димитър Димов. Преминала през много ръце – отдавна вече изплатена инвестиция. Книгата се е разпаднала и трябва да я подвържа. Подвързването ѝ струва повече, отколкото да купиш нова. Затова поглеждам към нея с лека тъга. И си мисля: ами ако това не е книга, а малък остров, който си превърнал в атрактивна туристическа дестинация, с годините си възвърнал инвестицията си, но и си изчерпил неговите ресурси и сега го гледаш на картата – едно малко петънце в портфолиото на собствените ти инвестиции. Вече ненужно, защото е губещо.
Добрият бизнесмен не се загубва в подобни догадки. Той отдавна е изтрил острова от портфолиото си, прибрал е печалбата от него в портфейла си, преминал е екстремностите, които тази печалба му дарява, и вече гледа другаде – към следващия остров, към следващото кътче от картата.
Бързооборотността неусетно се превръща във вулгарно понятие. И практически унищожава историческото време. Защото то, времето, човешкото време, в своята същност е нелинейно. Циклично – да, но в идеал неговата цикличност се затваря от безкрайността. И завръщането съществува. Но само като началото на нов живот – като вечна младост. В това е сакралният смисъл на традиционната празничност.
Лекотата, с която днес преминаваме през празниците, е израз на същата тази бързооборотност. Хрумвало ли му е на някого, че при друга динамика на историческото време навлизането дори само на един детайл от Halloween в традиционната българска култура би отнело векове. Днес това се случва с часове. Една директорка на училище решава, че на 1 ноември ще се чества не Денят на народните будители, а Halloween. Изборът ѝ буди несъгласие. Но несъгласието е днес, в този миг. В следващия жизнен цикъл, през следващата година Halloween вместо Деня на народните будители вече ще бъде факт.
Защото празниците днес не са смисъл и не осмислят човешкото в нас. Те са факт, атракция и израз на забавление. Тайнството на празничното е изчезнало. От празниците, подобно на добрите бизнесмени, ние извличаме само печалбата (забавлението, удоволствието, шоуто). Защото на нас не ни е нужен смисълът (както в една модерна инвестиция не се интересуваме от друго, освен от стойността, която виждаме в края на баланса), а самият факт на живеенето – във времето, но без историчност. Така неусетно животът ни се превръща в презентация – лековато слайдшоу, в което кадрите са хем привлекателни, хем бързосменящи се. И задължително обещаващи – печалба или по-добро качество на живот, което преведено на езика на икономиката отново означава печалба.
Но за кого?
Всяко усилие да осмислиш е крачка по пътя на това, да откриваш човешкото.
Дори грешките по този път са стойностни, ако са провокирани не от желанието да знаеш, а от мечтата да усетиш смисъла.
Защото преди да се разбира и преди да се изговори, смисълът се усеща. И това го прави различен от знанието. Знанието е нещо, което притежаваш, без да те докосва. Това, че в Сирия живеят 22,5 млн. хора и че там има война, няма никакво отношение към моето аз. Това е голото, безлюдно и безприютно знание. Понякога дори ненужно. А понякога и вредно. Особено, когато го превърнеш в инструмент за собствени егоистични цели.
В икономиката днес има едно понятие – бързооборотни стоки. Днес всеки предприемач тайно си мечтае това, което предлага на пазара, да носи белега на бързооборотността. Влагаш пари, произвеждаш и се втурваш да продаваш. Целта ти е да измъкнеш парите от стоката обратно, колкото се може по-скоро. За да ги вложиш (вече умножени) другаде, където също ще очакваш бърза печалба. Колцина са тези от бизнеса, които си мислят какво се случва на финала. Тогава, когато инвестицията се е изплатила и печалбата е прибрана.
Пред мен на масата лежи книга – „Тютюн“ на Димитър Димов. Преминала през много ръце – отдавна вече изплатена инвестиция. Книгата се е разпаднала и трябва да я подвържа. Подвързването ѝ струва повече, отколкото да купиш нова. Затова поглеждам към нея с лека тъга. И си мисля: ами ако това не е книга, а малък остров, който си превърнал в атрактивна туристическа дестинация, с годините си възвърнал инвестицията си, но и си изчерпил неговите ресурси и сега го гледаш на картата – едно малко петънце в портфолиото на собствените ти инвестиции. Вече ненужно, защото е губещо.
Добрият бизнесмен не се загубва в подобни догадки. Той отдавна е изтрил острова от портфолиото си, прибрал е печалбата от него в портфейла си, преминал е екстремностите, които тази печалба му дарява, и вече гледа другаде – към следващия остров, към следващото кътче от картата.
Бързооборотността неусетно се превръща във вулгарно понятие. И практически унищожава историческото време. Защото то, времето, човешкото време, в своята същност е нелинейно. Циклично – да, но в идеал неговата цикличност се затваря от безкрайността. И завръщането съществува. Но само като началото на нов живот – като вечна младост. В това е сакралният смисъл на традиционната празничност.
Лекотата, с която днес преминаваме през празниците, е израз на същата тази бързооборотност. Хрумвало ли му е на някого, че при друга динамика на историческото време навлизането дори само на един детайл от Halloween в традиционната българска култура би отнело векове. Днес това се случва с часове. Една директорка на училище решава, че на 1 ноември ще се чества не Денят на народните будители, а Halloween. Изборът ѝ буди несъгласие. Но несъгласието е днес, в този миг. В следващия жизнен цикъл, през следващата година Halloween вместо Деня на народните будители вече ще бъде факт.
Защото празниците днес не са смисъл и не осмислят човешкото в нас. Те са факт, атракция и израз на забавление. Тайнството на празничното е изчезнало. От празниците, подобно на добрите бизнесмени, ние извличаме само печалбата (забавлението, удоволствието, шоуто). Защото на нас не ни е нужен смисълът (както в една модерна инвестиция не се интересуваме от друго, освен от стойността, която виждаме в края на баланса), а самият факт на живеенето – във времето, но без историчност. Така неусетно животът ни се превръща в презентация – лековато слайдшоу, в което кадрите са хем привлекателни, хем бързосменящи се. И задължително обещаващи – печалба или по-добро качество на живот, което преведено на езика на икономиката отново означава печалба.
Но за кого?
