БЕЛОНОГАТА

За Белоногата ми е думата. За Белоногата българка. За оная, която уж някога рекла на везира: „На живот ми си господар, / но на волята не ми си. / Без воля стопан ставаш ти / на мъртво сърце студено...“. Замислих се за това как животът странно размеси понятията „стопанин“, „любов“, „живот“ и „воля“. И се запитах: „Като сме толкова свободни днес, дали живеем според волята си?“

- Хубаво, аго, жив ми бил,
но аз съм проста селянка,
не ми са драги хареми,
нито свилени премени;
не искам жълти жълтици,
не искам дребен маргарец.
Стига ми това, що имам:
таз огърлица мъниста
и този плетен косичник. . .
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е.
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е. . .
- Колко си проста, безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми?
- Пред тебе, аго, нищо е;
но за мен, знаш ли, всичко е -
воля аз него, та него. . .
- Волиш ти него, та него -
отвърна везир сърдито, -
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе -
аз ще ти бъда стопанин. . .
Гергана дума продума:
- На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .
Смая се везир с Гергана,
вярност в любов й почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.

Из поемата ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГА от Петко Славейков

Стефан Пеев

Източник на данните: 24 ЧАСА
↑ Начало