ДА МИСЛИШ, БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯШ

Забелязал съм, че хората на моята възраст повече се стремят да изговорят позициите си, отколкото да се вслушват (да обмислят, да обсъждат, да разбират другия и да подлагат на съмнение собствената си позиция). За себе си наричам това своеобразна автоагресия: привидно е насочена към другия, който трябва да ни чуе, „да проумее“, че сме вникнали в нещата и ги разбираме, ала несъзнателно има за цел да докаже на нас самите, че собствената ни индивидуалност струва много – че сме индивидуалност, защото сме „свободни“, а свободата (в нейното масово тълкуване – уви! означава да мислиш, без да се замисляш).

Стефан Пеев

↑ Начало

МЕТАФОРА ЗА ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТА

Non Sign II

Non Sign II

Non Sign II

На границата между САЩ и Канада при Blaine (Washington) човек може да срещне това уникално произведение на изкуството – празен билборд, през който можеш да преоткриеш красотата на небето и природата. Невероятна метафора за връзката между изкуството и живота.

Стефан Пеев

Източник на информацията и на снимките: ENTHUSIASTICARTIST

ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА

ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА – тази игра е решило да играе управлението на Пловдив, като ту вади, ту маха палмите из града, ту ги повива така, че да заприличат на клечки за зъби.
Очевидно управлението е убедено, че глобалното затопляне е политически ориентирано и ще го задържи на власт, докато температурите в града не станат такива, че палмите да виреят по естествен начин.
А дотогава пловдивчанинът ще трябва да гледа иначе красивите, но тук хилави и безжизнени дървета и да си представя, че щом палмите са дошли до Пловдив, няма как някой ден и петролът да не допълзи до тях. И тогава градът ще разцъфне в целия си блясък на палмово-петролен туристически оазис в антично-модернистичен стил.

Стефан Пеев

↑ Начало

КАК СЕ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА С КИЧ

Идеята и инициативата за изработването на поредната осма чешма са на Клуб Пловдив Оптимист Интернешънъл, съобщи доц. д-р Диляна Вичева, специалист в Клиниката по УНГ болести при Университетската Болница „Свети Георги". Тази чешма е произведение на изкуството, изградена със средства на основните дарители: Петър, Мила и Елица Бончеви; Руен Иванов; Вичо, Дора, Любен и Диляна Вичеви; Валери Ставрев; Любен Пашев; Техноакташ; Асен, Радост, Мила и Лилия Асенови; Костадинка Генова и „Квалификация консулт" ООД. Финансиране е осигурено и от благотворителни кампании на клуба и от родолюбиви българи, подкрепили проекта.
Формата на чешмата символизира древната история на Тракийската низина, където е разположен един от най-старите градове на Европа - Пловдив. „Ритонът" е с глава на млад овен и сцена от Дионисиеви тържества, обясни доц. Вичева. От друга страна чешмата е съществен елемент от бита и фолклора на българина. Градежът на чешми е свързан с традицията човек да остави диря след себе си, както и да стори добро, като напои жадния. Дамите от Клуб Пловдив се надяват новата чешма да стане един от символите на Пловдив и апелират да се опази, за да й се радват и идните поколения българи. Източник: CITYBUILD.BG

Така журналистите от изданието CITYBUILD.BG представят чешмата.
Всичко изглежда прекрасно, докато гледаш чешмата на снимка или четеш за нея.
Но когато се озовеш на мястото, ти става тъжно – защото не виждаш нищо повече от кич, безсмислено ситуиран, напудрено лъскав, ужасно претенциозен и в същото време грубоват и някак недодялан.
Гледам и се питам: „Как с кич се утолява жажда?...“

Стефан Пеев

↑ Начало

СИЛИКОНОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

– И тя ли ще възкръсне?
– Ти що се месиш в божиите работи! Като ѝ е писано – ще възкръсне.
– Ба, не се меся аз. Ама не мога да си представя как ще се яви пред Господ без грим и без силиконовите си устни и гърди.
– Че ти да не мислиш, че Господ гледа гърдите и устните на жените.
– Бе той може да не ги гледа, ама тя, като е предала Богу дух, да не смяташ, че е предала и кокетството си. Какъв ли ужас ще изпита, ако възкръсне без силикона? Пък как да го пренесе оттатък като ей го е тук. Глей, глей само как се е ухилила с тоя силикон. Горката, ако можеше да си представи, че вместо устни сега има силиконови мустаци.
Гробарите се бях подпрели на лопатите си. Слънцето напичаше и на тях никак не им се искаше да си свършат работата. И без друго нямаше да копаят днес повече.
– Ех, мойта, ако имаше отпред колкото силикон тая си е сложила на гърдите... Ама на, отзад мойта има колкото искаш, ама отпред е гола вода.
– Е, като толкова ти липсват, вземи тия.
– И к'во?...
– Ами мяташ ги върху твойта в тъмното и си представяш, че...
– Ба, ми тя ще ме задуши с тях – к'вато е мощна, като ми се ядоса, направо ще ме копаеш мене утре.
– Ами тогава си ги прибери и скрий някъде. Като ти домъчнее за тях – знаеш к'во да правиш.
– А бе, може да съм прост, ама гърди втора употреба – не ща. Да ги пъхаме при другите ѝ джаджи. Пък тя както иска да се явява при Господа.
– Те тая точно при Господ може и да не се яви, щото тя без гримьорна не е свикнала да се явява.
– Ми то друг път има ли?
– Отецът казва, че Господ всички ще ни съди един по един. Ама тая си мисля, че без силиконите си все на края на опашката ще се опита да отиде.
– Глей к'во нещо само – в живота с тия гърди все напред е била. Пък сега... Прав си, май все на края на опашката ще иска да бъде... Айде, да свършваме, че икиндия мина...

Стефан Пеев

↑ Начало

ПАРАДОКСИ НА СВОБОДАТА

Свободният човек често не знае какво точно иска.
Несвободният – винаги е свободен от колебания.

Стефан Пеев

↑ Начало

ИЗГУБЕНИ В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

Чета информацията в СЕГА.БГ за папируса, в който Исус споменава жена си. Ватикана побързва да определи папируса като фалшификат. Историците – не. Тяхна грижа и отгворност е да изследват документите и да открият истината.
В подобни случаи си спомням публикуваната от Юри Тинянов през 1927 година повест „Подпоручик Киже“. В повестта Тинянов осмива бюрократичната система в Русия и същевременно използва анекдотичната история, за да покаже колко ненадежден е историческият документ като пряк извор на историческо познание.

Веднъж придворният писар, съставяйки поредния указ за производство на офицери в последващ чин, допуска грешка, като въвежда името на никога несъществувал подпоручик – подпоручик Киже. Императорът подписва указа, с което започва дългата история на Киже. Киже последователно е произведен в чин, поставен като караул, наказан за това, че крещи под императорския прозорец, изпратен на каторга в Сибир, опростен от императора, дослужва си до чин генерал, получава награди и накрая се налага скоропостижно да почине, тъй като императорът поисква да се срещне с него, а подчинените му не знаят къде да намерят съществуващия само на книга офицер Киже.

Това, че един документ е автентичен, не означава, че е достоверен като източник на историческо познание. Представям си ужаса, който ще изпитат бъдещите историции в стремежа да систематизират познанията си за нашата собствена епоха, базирайки се на интернет комуникацията ни.

СЕГА.БГ: Оригинал е папирусът, в който Исус споменава жена си

Скандалното "Евангелие на съпругата на Исус"

Фрагментът от папирус, в който Исус споменава съпругата си, е автентичен древен документ, а не съвременен фалшификат. Това заявиха учени от Масачузетския технологичен институт, Колумбийския университет и Харвард. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Harvard Theological Review. За съществуването на фрагмента, познат като "Евангелие на съпругата на Исус", бе съобщено на конференция през 2012 г. Тогава от Ватикана го обявиха за фалшификат. Папирусът е написан на египетски коптски език и е с големината на визитна картичка. Екип от отдела за Еволюционна човешка биология на Харвард анализирал въглерода във фрагмента и констатирал, че той датира между 659 и 869 г. след Христа, което го прави съвременник на Евангелието на Йоан. Колегите им от Колумбийския университет пък потвърдили, че езикът и стилът на писане са типични за този период. "Всичко това доказва, че папирусът е от древността и е бил писан тогава", заяви историкът Карен Кинг от Харвард. Въпреки че документът е с много малки размери и съдържа само няколко изречения, които очевидно са част от по-голям текст, той изразява идеи, които са в разрез с каноните в Новия завет. "Исус им каза: Моята жена ...", гласи една от фразите върху папируса.

Стефан Пеев

↑ Начало

МЕДИИ, ЛИЧНОСТИ, КРИТИКА И АВТОРИТЕТ

Какво е мястото на професионалната художествена критика в съвременния свят?
Професионалната художествена критика по принцип е вид авторитет. А съвременният свят не търпи авторитетите. Съвременният свят предпочита мненията (и абсолютно нелепо ги смесва със свободата на изразяване). Там, където господстват мненията, няма място за критика. Впрочем няма място и за свобода (защото мнението по принцип, още от времето на древните гърци, които го отличават като докса за разлика от логоса, е безотговорност – иначе казано възможното-софистично-случайно-докосване-до-истината-представящо-се-като-самата-истина).
Всяко мнение се явява в собствените си очи вид критика и претендира за своето господство (не равнопоставеност) над останалите. Затова и същинската (или по-добре казано „познатата ни“) художествена критика не намира място в съвременния свят.

Може ли обемът на предоставеното медийно пространство да въздейства на художествената критика?
Да, но само в негативен план. Свиването на медийното пространство за художествената критика може да пречи за нейното разпространение. Но увеличаването на обема на медийното пространство за художествената критика не въздейства право пропорционално на нейното развитие. Напротив, по-скоро създава условия за влошаване на качеството ѝ.

Значи медиите не могат да бъдат отговорни за състоянието на съвременната професионална художествена критика?
Не, не могат. Освен медии, за професионалната критика и нейното влияние върху хората са нужни още и личности (това е добавка към авторитетите, не е тъждественост). Хосе Ортега-и-Гасет например в началото на миналия век си е институция на критическото мислене в Испания. Но той е и явление в цялостната културна история на Европа. Любопитно е, че в много от текстовете му се прокрадва питането – испанците европейци ли са: тема, която и ние днес решаваме за себе си.
Та въпросът е, че медиите не стигат – дори да дават пространство за критически текстове, нужни са личности и авторитети като Ортега-и-Гасет, като Умберто Еко – с широта и мащаб на мисленето. Хора, които могат да увличат другите, да пораждат дискусии, да очертават хоризонти на мисленето.

Това състояние на нещата не води ли до загуба на историческа памет?
Паметта е хранилище, но като всяко хранилище обременява с товар, който трябва да умееш да преподреждаш и използваш отново и отново в актуалното. Въпросът е по-скоро за динамиките на работата с паметта. И за отношението ни към нея.

Стефан Пеев

↑ Начало

РЕАЛНО И ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ

Историческото време има малко общо с реалното физическо време. Това поражда парадокса да живеем в различни времена с едни и същи хора.

Стефан Пеев

↑ Начало