Признавам, че към темата пристъпвам гневен. Поводът за острата ми реакция е следната бележка в един блог: „ами всъщност ако е-книгите станат преобладаващия вариант книги, издателите с авторски права върху дадена книга стават тотално ненужни“.
Анонимният автор на репликата сигурен съм, че не подозира какъв огромен проблем е докоснал. Някой ще каже, че не си струва да се отговаря на случайна реплика. Да, но ако тази реплика синтезира в себе си зараждащо се и предстоящо да се развие обществено мнение, си струва да бъде обсъдена и в нейните положителни, и в отрицателните ѝ послания.
Освен това обществото ни е тотално неподготвено за неизбежните промени в книгоиздаването и книгоразпространението. Дори и да не е точна в цифрово изражение прогнозата на Сет Годин (източник: АЗ ЧЕТА) за свиване на традиционното книгоиздаване до 15% от сегашния му обем в следващото десетилетие, няма никакъв спор, че свиване ще има и че то ще бъде достатъчно драматичен процес (който рано или късно ще е дори обект на холивудски сценарии).
Навлизането на е-книгите поставя сериозен проблем пред цялото общество – това е проблемът за властта. Книгите са вид власт. Който владее механизмите за тяхното създаване и разпространение, е в състояние да осъществява контрол над обществото. Склонни сте да не се съгласите? Нека поговорим по темата
КНИГАТА, НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, АВТОРЪТ, ИЗДАТЕЛИТЕ И ПРОЦЕСЪТ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
тук, в блога, където има достатъчно пространство за движение на мисълта и чувствата.
Коментари, бележки или цели тематични блокове можете да изпращате и по електронната поща (context.bg@gmail.com) за публикуване. Готови сме да предоставим възможност на желаещите да бъдат и съавтори в блога.
Както и в "Аз чета", ще си позволя да цитирам една активно размисляща реч на Кори Доктороу, преведена и представена в блога на Григор Гачев:
ОтговорИзтриванечаст 1: http://www.gatchev.info/blog/?p=908
част 2: http://www.gatchev.info/blog/?p=909
(С което казвам и "Здравейте!" Интернет е могъща сила за срещи между стари познати... :) )
...Да, трябваше все пак да кликна върху цитираната реплика, преди да давам (дублиращи се) линкове.
ОтговорИзтриванеЕ, здраве да е. Радвам се, че следим еднакви, еднакво интересни източници. :D
Здравей, Калине!
ОтговорИзтриванеПриемам Кори само след известни редакции на позициите му, но за тези редакции ще пиша отделно.
Сега съм озадачен да открия дали някога не постигнахме топ резултат в класациите на Английската гимназия в Пловдив.
Постигнахме го. :D
ОтговорИзтриванеПосле доста години бягах от литература, но в началото на хилядолетието тя ме застигна, досущ като Второ пришествие... и ето ни тук.
Впрочем - ще се радвам да чуя възраженията ви към Доктороу. Той е автор, който се изхранва само и единствено от писането си (от 2006-а насам; преподавателската му дейност е повече "за полза роду") и затова съм склонен _много_ да му вярвам. Но и не забравям, че Истината има много лица, всичките - интересни.
К)
Калине,
ОтговорИзтриванеНе възраженията са важни, а прецизирането на позицията.
Модерните технологии непрекъснато прояждат утвърдената от Просвещението насам идея за книгата, автора, публиката. Рационално осъзнаваме вече, че тези категории не са свещени крави, а динамични променливи. [ Но в хуманитаристиката (за разлика от математиката) променливите са доста неопределени величини. Налага се непрекъснато да ги подлагаш на изследване, за да си сигурен, че все още имаш пред себе си същата променлива или пък с колегата разговаряш за едно и също нещо. ] Въпреки това обаче опитите за предефиниране срещат множество затруднения – най-вече поради поливалентността на променливите категории в хуманитаристиката. Затова е добре човек да се явява подготвен, когато формулира позициите си. Имам да прочета още няколко ключови материала, преди да пиша по-подробно. А дотогава мога ли да получа e-mail за връзка с теб, Калине.
Благодаря!
Стефан
За да не бъде егоистично от моя страна, благодаря на Бистра Иванова (отговорен редактор на студентското издание 4Publishing) за посочването на статията „За новия стар смисъл на книгата като медия“ на ст.ас.д-р Милена Цветкова и признавам, че без внимателното проучване на позицията на д-р Милена Цветкова не е особено сериозно да се коментира темата за е-книгите.
ОтговорИзтриванеСтефан
Имейлът е kalin.nenov в Гмейл. :)
ОтговорИзтриванеПрехвърлих съвсем вентилаторно разработката на д-р Цветкова (в момента съм изцяло погълнат от четене, писане, комуникиране и действане по темата за ГМО, та нямам големи възможности да се разсейвам...). Не видях нищо в нея, което да противоречи на тезите на Доктороу. Конкретно за мен тезите на Доктороу са дори по-интересни (но то си е характерно за писателя да пише по-увлекателно от учения-изследовател :D), защото черпят аналогиите си и от другия клон на науките - точните. Обичам синестетично-холистичния подход. ;)
За всеки случай препратих и Григор Гачев насам. Дано той успее да се включи по-концентрирано.
До скоро,
К)
Не съм съгласен, че има как да съществува публикация, без внимателното проучване на която да е несериозно да се говори за нещо. (Освен ако авторът не е Бог, а публикацията - Вселената. Но мисля, че не става дума за това.)
ОтговорИзтриванеКори Доктороу и Милена Цветкова разглеждат два напълно различни аспекта на книгата. Милена Цветкова я разглежда като медия, като форма на предаване на информация от малкото към многото. Кори Доктороу я обсъжда като "изнесена част" от личността на собственика й; като набор информационно-личностови ценности. Нормално е да имат разлики.
– Не съм съгласен, че има как да съществува публикация, без внимателното проучване на която да е несериозно да се говори за нещо [Григор].
ОтговорИзтриване– Извинявам се, но трябва да се пооправи граматиката на изречението, за да стане ясна мисълта. Допускам, че смисълът е – можем да минем без една или друга публикация в коментарите си. Ако това е смисълът, ще отговоря: „Да, можем да минем дори без всички публикации по темата. Никой не ни пречи да изразим идеите си, без изобщо да четем когото и да било и каквато и да било. Въпросът е дали по този начин не ощетяваме себе си и дали не губим времето на читателите си".
– Кори Доктороу и Милена Цветкова разглеждат два напълно различни аспекта на книгата [Григор].
– Да, така е. Нека обаче зададем въпроса, с който Бистра Иванова от 4Publishing ме сепна „А какво е книгата?" Пред мен на десктопа лежи PDF файл, който е съчетание от текст, графични елементи и снимков материал. Представлява компилация от различни източници по темата за творческото писане. Създателят на файла го нарича книга. Повечето от читателите на блога на автора в интернет му благодарят за хубавата книга. А аз твърдя, че това не е никаква книга. И съм готов да обясня защо.
Докато обмислях този коментар, в съзнанието ми непрекъснато изплуваше мисълта: „За да бъдеш добър писател, трябва да носиш в душата си смирение“. Преди да изрека обаче тази мисъл на глас, я открих изговорена от Орхан Памук в негово интервю за сп. „Мениджър“. Остава ми само да въздъхна с облекчение – идеята не е толкова безумна, колкото може да се стори другиму. Смирение е нужно.
А мигар част от смирението не е въздържанието?
ОтговорИзтриванеИ мигар не е проява на въздържание да оставим проблемите, същностни или привидели ни се, в чуждата форма и да се съсредоточим върху чуждото съдържание?
Въздържам се да продължа.
Със смях и щипка ангслан,
К)
Изцяло подменихме темата и разговорът се разпиля. Ще се опитам да го подновя по нов начин в друга публикация.
ОтговорИзтриванеСега бих искал да добавя само една бележка по темата за смирението. Да, въздържанието е част от смирението, ако е въздържание от омразата, гнева, завистта. Но не бих нарекъл смирение онова въздържание, при което се отказваме да търсим истината.
Ще прозвучи странно, но съм убеден, че не само ние търсим истината, но и тя нас. Опитва се да се покаже, явява ни се по един или друг начин и не ни оставя да изпаднем в заблуждение. Ако не беше така, цялата история на човечеството би следвало да е история на хаоса.
Струва ми се, че най-бързият път към завръщането ВЪВ темата е да споделите вашето виждане за книга. Защо цитираният PDF файл не е никаква книга?
ОтговорИзтриване(Моето виждане е, че той Е книга толкова, колкото и разпечатката му на хартия, изрисуването му върху папирус, вдълбаването му в мраморни скрижали, кодирането му в торсионни полета - всяка една операция, която ни позволява достъп до ЕДНО И СЪЩО съдържание. Тоест аз подхождам информационно към дефиницията на "книга".)