Какво му е якото на
„Якото чете“ се питат сами организаторите и бързат да убедят публиката, че тази инициатива „колкото и невероятно да звучи“ ще докаже, че „тийновете и младите обичат да четата и осъзнават ползите и важността от това“. Чудесно! Да докажем това твърдение като махнем игровия характер на инициативата и всички примамливи подаръци, както впрочем и състезателния елемент. Възражението вече напира у вас? Не сте съгласни с мен? Смятате, че предложението ми убива креативността, като елиминира ключовите маркетингови елементи? Възможно е и така да се мисли. Но не крия притеснението си, че всички инициативи за стимулиране на четенето ужасно ми напомнят на стотиците вездесъщи рецепти за отслабване – рецепти, които сами за себе си в повечето случаи са полезни и водят до резултат, но... краткотраен и нестабилен. И както за да промени трайно теглото си, човек трябва да осъзнае проблема, да прецени трудностите, да събере смелост и воля да промени начина си на живот, на мислене и на чувстване дори, така и за да станем по-добри читатели не е достатъчно да прочетем повече книги и да можем да отговорим на повече въпроси.
Всъщност, за да сме добри читатели, е нужно да намерим отговора на един-единствен въпрос „Защо е важно за мен да чета?“ Опасявам се обаче, че този въпрос се ражда у всеки от нас под влияние на хората, които изграждат нашия свят, и може би в най-голяма степен под влияние на учителите. Отсъствието на обаятелната фигура на учителя, която за известен период от време в живота на подрастващите да е непосредствено олицетворение на магията на знанието, е незапълнимо с никакви игри и „яки“ инициативи.
Ако обсъдим заедно смисъла на въпроса „Защо е важно за мен да чета?“ и как можем да подтикнем младите хора да открият този въпрос, e сигурно, че ще намерим начин истински да помогнем на подрастващите да открият любовта към книгата и четенето.
Коментари и бележки по темата можете да публикувате
тук или да изпращате
по електронната поща (context.bg@gmail.com) за публикуване като самостоятелно изложение.
Първоначалният ми замисъл по темата беше да аргументирам всичките си забележки към инициативата „Якото четене“, която за мен е зле комуникирана с публиките и, допускам – зле организирана. И макар че сериозната и конструктивна критика определено липсва в живота ни, все пак би било по-добре, ако разговорът се концентрира върху търсенето на положителното решение, а не върху хиперкритицизма.
ОтговорИзтриване