сряда, 27 януари 2010 г.

В търсене на цялото

Фрагменти

Като дете обичах да се изкачвам привечер на Трихълмието в Пловдив. Там, край останките на една от древните тракийски крепости, археолозите изхвърляха отсетите остатъци от дневните разкопки. Само на няколко квадратни метра разстояние бяха разхвърляни хиляди отломки – парчета от глинени съдове с различна форма и предназначение. Слънцето бавно се търкаляше по небосклона и скоро щеше да падне зад крепостната стена, а аз, приклекнал и притихнал пред тези неми следи на миналото, оглеждах парченцата фрагмент по фрагменти и тайно се надявах някога да сглобя някой древен тракийски съд. Разказвам всичко това, за да оправдая следващите редове на блога и да се предпазя от обвинението, че са непълни или незавършени. Да, те наистина са такива. Следващите редове са фрагмент, откъс от нещо по-голямо, което лежи някъде в мен и във вас и което ще ни срещне в пътя на диалога в търсене на цялото.
 
KNIGITE.NET • Интернет книжарница
Антика
В обикновения живот често бъркаме щастието с наслаждението и удобството, безстрашието с обикновения прагматизъм и любовта с ползите от секса. Затова размисълът върху тези три екзистенциални категории струва усилията си.
Човек е щастлив, когато е безстрашен. Да си безстрашен, означава да откажеш да приемеш края – точката, от която рефлексията над собственото ти его те кара да се връщаш назад и да изпитваш ужас от предела на своите възможности. Животът е agon (борба на старогръцки). Борбата винаги е за нов стазис – нова точка, нов хоризонт.
Има само една причина, която легитимира смисъла на безстрашието и борбата. И тази причина е да си открил любовта. В любовта себе си за първи път чува пълнотата на собственото си его, защото отказва да живее единственото в неговите предели и минава отвъд – при другия, с другия и чрез другия.

Стефан Пеев