сряда, 18 август 2010 г.

ЗА КАКВО СЪЖАЛЯВАМ

Вече не си спомням първата целувка. Първото докосване до жена. Неудържимо напиращата страст.
Нелепо е. В бързината да живея съм загубил част от спомените си. Поглеждам назад в тъмното – не, не съжалявам. Никога не съм съжалявал, че съм обичал. Дори когато любовта се превръщаше в горчива и изгаряща болка на страданието. Съжалявам единствено,че не съм съумял да удържа любовта.