понеделник, 10 септември 2012 г.

БЯГСТВО ОТ ОТГОВОРНОСТ

Истината


Понякога се ужасявам от собственото си чувство за компетентност. Откъде идват всички тези отговори, съждения, позиции, когато често ги изговарям експромт, без да съм проникнал докрай в темата. Поглеждам към себеседника си някак с надежда не да бъда разбран, а да бъда поправен. Не да дам становище, а да получа отрицаващ, но и достоен отговор. И в този миг усещам, че събеседникът ми също като мен изразява позиция, коята е чиста проба мнение – основано на вътрешна убеденост, на вяра в себе си, на самочувствие и... предразсъдъци. В такива мигове ми става тъжно. Усещам как придобивайки увереност в собствената си себичност, сме загубили вярата в истинността на истината. Да диалогизираш истината не значи да я откриваш. Истината трябва да бъде разтерзана, за да бъде усетена. Но веднъж усетена тя разтерзава самите нас. Защото е безпощадна към егото и неговото мнение. И тогава разбирам, че размяната на мнения е своего рода бягство от отговорност. Безсилие да повярваш, че ти и истината сте нещо различно.

Стефан Пеев