Ние сме тук – в живота и в смисъла едновременно, но не знаем защо. Разбира се, хрумва ни, че трябва да изживеем живота, защото ни се дава само веднъж. Да имаш един-единствен шанс е голямо предизвикателство. Можеш да го поемеш с усмивка и да го превърнеш в поредица от страхотни случвания, отвъд всякакъв смисъл и всяка легенда. Можеш да се заровиш дълбокомислено в тайните на битието и да търсиш неназовимата истина за света. Имаш избор. И като че ли изборът е самият живот. Вярваш, че си свободен, защото избираш. Но никога не ти хрумва да си зададеш простичкия въпрос: „А как избирам? И на какво основание имам своя избор?“. Гадни въпроси. Защото те вмъкват в съмнението. И защото ти показват, че логиката на живота и животът са две различни неща. Съвременният човек е по особен начин нещастен. Той е привързан към своето его и е лишен от метафизика. Защото да стъпиш в егото си отвъд всякаква метафизика, означава да стъпиш в блатото, което Сартър нарече „Погнуса“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар