понеделник, 4 март 2013 г.

БЕЗМЕТЕЖНОСТТА НА БИТИЕ, ЛИШЕНО ОТ ДЪЛБОЧИНА


Напоследък чета безразборно. Каквото ми попадне – стихийно намерени текстове, случайни срещи с автори, безнадеждно вакханални истории. Пръстите ми забравиха трепета да стискам молива в ръка, да драскам ситни букви по полетата на книгите, да разговарям с книгата, изговаряйки в мълчанието на четеното чрез криволичещи завъртулки търсения смисъл, да се вглеждам, вслушвам, да негодувам и да се смирявам. Опитвам се да разбера себе си – къде съм, кое в мен е различно. От някогашния жаден за смисъла читател сякаш няма и следа. На негово място се е появил един друг човек. Хилядите гладко написани текстове, претендиращи за литературност, постепенно и неусетно потапят този друг човек в безметежността на битие, лишено от дълбочина.

Стефан Пеев