Животът винаги се гледа през очила

Обожавам наивната непосредственост на хората, които вярват в спонтанността на своите оценки и в свободата на собствените си мнения. На тях никога не им хрумва мисълта, че единствената възможност да гледаш живата е да го гледаш през очила.

Стефан Пеев
KNIGITE.NET • Интернет книжарница

Трудно ще ми е в този късен час да завърша мисълта си. Само ще я отбележа и ще се опитам да се върна към нея отново – изпълнен с повече вътрешно озарение. Всъщност that's it! както се казва на английски – това е сърцевината на идеята ми: нашият поглед върху света е винаги опосредстван от битуването ни в света. Можем да се стремим да разширяваме диапазона на спектралния анализ на нашия поглед. Но първо, това разширение винаги означава преосмисляне на връзката минало–настояще и преоценка на битуването ни в пресечната точка на времевите потоци. И второ, разширението никога не е адекватно на бъдещето, освен като намек, очакване или догадка. Обречени сме да гледаме на света през призмата на собственото си знам и мога. Виждането ни достига до там, докъдето достига знам | мога същността ни. Най-потърпевше от този факт е изкуството. Безсмислено е да се стремиш да оцениш произведение на класическото изкуство, ако нямаш достатъчно познание по история и теория на изкуството. Да не забравя да спомена, че знам | мога същността ни е всъщност средоточие на нашата пайдея. Хрумва ми, че етичните нагласи определят познавателните ни резултати. Етичността не е някаква външна добавка към личностното ни аз. Етичността пронизва всяко наше действие и всяка наша мисъл и не е само отражение, а е активен двигател на отношението ни към света. Етичността ни съвсем не се отнася само до другите хора, а да битуването ни в света като цяло. Ако всичко това се премисли внимателно и се очисти шлаката от изказаното дотук, се прокрадва съвсем не лоша идея.

 RSS