Дъщеря ми е във възрастта на пубертета. Опитвам се да не я гледам, докато стои с часове наред пред огледалото, за да оправи прическата си, да избере тоалета си, да си сложи грим. Знам: моят поглед ще я притесни. Естествена суетност, би казал всеки. Хм, мисля, че не е точно това.
Опитвам се да си я представя: застанала пред огледалото тя вижда себе си в него, но и себе си чрез него. Между погледа, отправен към огледалото, и погледа, който се връща от огледалото, има огромна разлика. Първият е отправен с надежда и очакване. Вторият е критичен, оценяващ и коригиращ. Виждащият поглед е всъщност вторият, връщащият се към нас през пространството.
Думите също са вид оптика – начин на виждане. Те имат значение за нас не когато ги изпращаме към събеседника, а когато се връщат към нас през пространството преизпълнени с обертоновете на вслушването. Всеки диалог е преди всичко разговор със себе си. Чрез диалога ставаме други на себе си, виждаме се в светлината на другия и намираме очертанията на себе си.
Думите моделират тялото ни, оформят емоциите ни, изразяват интелектуалната ни същност. Не мога да се отърся от мисълта, че истинският текст е едновременно и музикално произведение, и скулптурна фигура, и изображение, и математическо построение. В словесния текст се събират всички нишки на битието – топос, хронос, логос, ейдос, число.
Опитвам се да си я представя: застанала пред огледалото тя вижда себе си в него, но и себе си чрез него. Между погледа, отправен към огледалото, и погледа, който се връща от огледалото, има огромна разлика. Първият е отправен с надежда и очакване. Вторият е критичен, оценяващ и коригиращ. Виждащият поглед е всъщност вторият, връщащият се към нас през пространството.
Думите също са вид оптика – начин на виждане. Те имат значение за нас не когато ги изпращаме към събеседника, а когато се връщат към нас през пространството преизпълнени с обертоновете на вслушването. Всеки диалог е преди всичко разговор със себе си. Чрез диалога ставаме други на себе си, виждаме се в светлината на другия и намираме очертанията на себе си.
Думите моделират тялото ни, оформят емоциите ни, изразяват интелектуалната ни същност. Не мога да се отърся от мисълта, че истинският текст е едновременно и музикално произведение, и скулптурна фигура, и изображение, и математическо построение. В словесния текст се събират всички нишки на битието – топос, хронос, логос, ейдос, число.
Между другото, тази публикация ми харесва много повече.
ОтговорИзтриване