вторник, 3 ноември 2009 г.

ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Бареков
Когато започнах тази бележка, бях под впечатлението на току-що гледан филм. Естествено американски и, разбира се, по ефирна телевизия. Не успях да хвана началото му и не разбрах заглавието, дори не се опитах да запомня имената на героите. Следях сюжетиката вяло и без особен интерес, воден от чувството за консумиране на нещо познато.
Не помня в кой момент обаче филмът ме озадачи. Спечели ме героинята – с типичната гражданска отговорност на американеца, с чувството, че никоя институция не е по-голяма от човека, с вярата, че силата е на страната на личността, която се ръководи от справедлива кауза, и че няма обществена власт, която да спре отделния индивид в стремежа му да намери справедливост. Да, знам. Можем да разсъждаваме заедно за холивудските клишета и за каноните на жанра, но онова, което истински ме разтърси беше финалът – кратките бележки, че филмът е създаден по действителен случай. Изведнъж осъзнах, че каквито и художествени упреци да отправим към тази филмова продукция, няма нито един аргумент, който да принизи факта, че подобна история по подобен начин и с подобен резултат се е разиграла някъде в Америка и че режисьорът, сценаристът и актьорите се стремят художествено да пресъздадат случилото се някога някъде. И тогава по независещи от мен причини пред погледа ми се изправи екранният образ на Николай Бареков със смешните му сутрешни опити „да произведе новина“. Нелепо! Най-значимото геройство на публицистичния коментатор у нас е напънат да се произведе новина в студиото чрез режисираното нагнетяване на гледни точки. Сякаш цялата ни идея за гражданско общество се е концентрирала в говоренето, в усилието на думи да очерним едни и оправдаем други. Търсенето на справедливостта е второстепенен, страничен ефект на усилията ни. Енергията на обществото изтича в словесния сблъсък, в риторичното противостоене. И неочаквано се запитах „А в състояние ли сме да произведем действителен случай?“

Стефан Пеев

P.S.
Тази бележка възникна още във времето, когато Николай Бареков присъстваше в сутрешния блок на телевизията. Не смятам обаче, че с изчезването на водещия от екрана е изчезнала и барековщината и че проблемите на съвременната българска публицистика се изчерпват с образа на едно лице.