Известният писател от български произход Илия Троянов получи в Щутгарт наградата „Вюрт“ за европейска литература, придружена с чек за 25 000 евро, съобщи ДПА, цитирана от БТА.
А филмът на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" по едноименния бестселър на Троянов се класира за втория етап в борбата за номинациите за наградите "Оскар" в категорията "Най-добър чуждоезичен филм".
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ
KNIGITE.NET • Интернет книжарница
На въпроса какво значение има за него тази награда, Троянов казва, че си е изградил особено отношение към отличията. Той гледа на тях като на инвестиция в бъдещето за неговата литература. Троянов споделя, че планира да напише роман в България. Все още обаче събира материали за бъдещата си книга.
Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977-1981 година, от 1972 до 1984 година той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, от 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 година - „Марино Ферлаг“. И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. От 1999 година живее в Мумбай, а от 2003 година - в Кейптаун.
През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß and Rettung lauert überall“) е издаден през 1996 година.
Автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).
Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция
Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007)
ПРИЗНАНИЕ
Дали искам, или не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетиката, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детските психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно. Затова аз много критикувам някои българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах среща с него и той отказа да говори български, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добър от моя. Това е наистина абсурдно - да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си (Илия Троянов).
RSS