Динамиката на 21. век минава и през начина, по който слушаме другите. Улавям се, че още след първите думи на непознатия за мен събеседник съм посегнал към коша с етикетите. Кошът ми е под ръка, невидимо около мен, но на разположение. Помага ми бързо да се ориентирам в социалната игра, която предстои. Ето, вадя етикета СКУЧЕН. Жестока и нечестна присъда, но я използвам, защото е негласна. Ако човекът отсреща гледаше очите ми, сигурно щеше да я прочете в погледа ми, но за мое щастие общуваме само през интернет. Той не знае какво мисля аз – чете думите ми и се опитва да ги интерпретира. А аз го слушам повърхностно и лекомислено. Етикетът вече е сложен и предполага съзвездие от подобни отхвърлящи диалога оценки. Усмихвам се учтиво с най-различни символни означения, но вече не съм в разговора – другаде съм. Изслушването е приключило. Оценката е поставена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар