Прочетохте ли
П Е Т И Ц И Я
Национален антикризисен план за спасяване на книгата и грамотността
От: Асоциация "Българска книга"
Не?
Чудесно. Значи нищо не сте пропуснали.
Макар и да е подписана от редица именити представители на българската книжнина, петицията в никакъв случай не е връх на българската литература, а по-скоро израз на нейното падение.
Седем видни български интелектуалци превиват кръст и свеждат глава, за да целунат кротко ръката на министър-председателя Бойко Борисов и смирено да молят за помощ за българската книга.
Дотук добре. И други молят. Бойко Борисов е свикнал. Ще ги изслуша и ще обещае.
Въпросът обаче е защо Бойко Борисов – разбирай държавата – трябва да помага.
Да почерпим аргументи от написаното:
„Двадесетгодишната пълна незаинтересованост от развитието на книжовното дело доведе дотам, че над 50% от младите хора в страната ни са функционално неграмотни, което ги прави годни само за нискоквалифициран труд. Това са нашите деца, децата на България! При такъв ресурс не могат да се очакват и сериозни, дългосрочни инвестиции в българската икономика.“
Страшно! Какви жестоки хора живеят в тази страна. И то в годините на демокрация!
Нека оставим обаче демагогията за тези, за които тя е вълнуващо занимание, и да си зададем простички, разбираеми въпроси.
ВЪПРОС: Решаването на въпроса за грамотността и безграмотността е задача на българското образование. Нали?
ОТГОВОР: Да, задача е на българското образование.
ВЪПРОС: За тези двадесет години нито за момент не е преставало издаването на учебници за българското училище, нали?
ОТГОВОР: Не, не е преставало. Напротив, разви се бурно и стремително. Редом със старото и постепенно преструктурирано държавно издателство „Просвета“ се пръкнаха още няколко сериозни частни учебникарски издателства, които успешно окопираха територията на учебниците за българското средно образование.
ВЪПРОС: Тези издателства за същите тези 20 години на загуба или на печалба работеха?
ОТГОВОР: Очевидно е, че са работели на печалба, иначе как да си обясним присъствието им на пазара.
ВЪПРОС: По техните издания ли учеха българските деца?
ОТГОВОР: Да, разбира се, този въпрос е нормативно уреден.
ВЪПРОС: Въпреки това обаче подписалите петицията от името на „Асоциация българска книга“ твърдят, че „над 50% от младите хора в страната ни са функционално неграмотни“, така ли е?
ОТГОВОР: Ами да, така пише поне в това, което е публикувано в интернет.
ВЪПРОС: Ами тогава не е ли редно тези, чиито учебници са довели до над 50% функционална неграмотност сред българските деца, да платят цената на неграмотността?
ОТГОВОР: Ами...
Истинският въпрос е кой е прекият виновник за функционалната неграмотност.
А прекият виновник не е нито световната криза, нито чалгата, нито дяволският интернет и модерните технологии, нито евтините стоки от Китай.
Тогава кой?
Не е моя работа да го назовавам. Достойнството изисква той сам да се изправи, мълчаливо и смирено да свали тогата си и да я положи до себе си, след което навел глава да напусне завинаги пазара.
Такова чудо няма да се случи.
Защото българите вече имат държава, която трябва да плаща за всеки техен неуспех – нали затова са данъците.
И знаем как става това. Надигаш първо глас, след това кротко се навеждаш и ако трябва, тихомълком целуваш ръка, за да получиш заветната държавна помощ.
Помощта ще дойде, защото хората ще повярват на каузата ти – както тези, които виждат какво правиш, така и тези, които само слушат словата ти.
Все пак любопитно е да се запита човек: чия ли ръка е целунал Паисий, когато сме нямали още държава?
П Е Т И Ц И Я
Национален антикризисен план за спасяване на книгата и грамотността
От: Асоциация "Българска книга"
Не?
Чудесно. Значи нищо не сте пропуснали.
Макар и да е подписана от редица именити представители на българската книжнина, петицията в никакъв случай не е връх на българската литература, а по-скоро израз на нейното падение.
Седем видни български интелектуалци превиват кръст и свеждат глава, за да целунат кротко ръката на министър-председателя Бойко Борисов и смирено да молят за помощ за българската книга.
Дотук добре. И други молят. Бойко Борисов е свикнал. Ще ги изслуша и ще обещае.
Въпросът обаче е защо Бойко Борисов – разбирай държавата – трябва да помага.
Да почерпим аргументи от написаното:
„Двадесетгодишната пълна незаинтересованост от развитието на книжовното дело доведе дотам, че над 50% от младите хора в страната ни са функционално неграмотни, което ги прави годни само за нискоквалифициран труд. Това са нашите деца, децата на България! При такъв ресурс не могат да се очакват и сериозни, дългосрочни инвестиции в българската икономика.“
Страшно! Какви жестоки хора живеят в тази страна. И то в годините на демокрация!
Нека оставим обаче демагогията за тези, за които тя е вълнуващо занимание, и да си зададем простички, разбираеми въпроси.
ВЪПРОС: Решаването на въпроса за грамотността и безграмотността е задача на българското образование. Нали?
ОТГОВОР: Да, задача е на българското образование.
ВЪПРОС: За тези двадесет години нито за момент не е преставало издаването на учебници за българското училище, нали?
ОТГОВОР: Не, не е преставало. Напротив, разви се бурно и стремително. Редом със старото и постепенно преструктурирано държавно издателство „Просвета“ се пръкнаха още няколко сериозни частни учебникарски издателства, които успешно окопираха територията на учебниците за българското средно образование.
ВЪПРОС: Тези издателства за същите тези 20 години на загуба или на печалба работеха?
ОТГОВОР: Очевидно е, че са работели на печалба, иначе как да си обясним присъствието им на пазара.
ВЪПРОС: По техните издания ли учеха българските деца?
ОТГОВОР: Да, разбира се, този въпрос е нормативно уреден.
ВЪПРОС: Въпреки това обаче подписалите петицията от името на „Асоциация българска книга“ твърдят, че „над 50% от младите хора в страната ни са функционално неграмотни“, така ли е?
ОТГОВОР: Ами да, така пише поне в това, което е публикувано в интернет.
ВЪПРОС: Ами тогава не е ли редно тези, чиито учебници са довели до над 50% функционална неграмотност сред българските деца, да платят цената на неграмотността?
ОТГОВОР: Ами...
Истинският въпрос е кой е прекият виновник за функционалната неграмотност.
А прекият виновник не е нито световната криза, нито чалгата, нито дяволският интернет и модерните технологии, нито евтините стоки от Китай.
Тогава кой?
Не е моя работа да го назовавам. Достойнството изисква той сам да се изправи, мълчаливо и смирено да свали тогата си и да я положи до себе си, след което навел глава да напусне завинаги пазара.
Такова чудо няма да се случи.
Защото българите вече имат държава, която трябва да плаща за всеки техен неуспех – нали затова са данъците.
И знаем как става това. Надигаш първо глас, след това кротко се навеждаш и ако трябва, тихомълком целуваш ръка, за да получиш заветната държавна помощ.
Помощта ще дойде, защото хората ще повярват на каузата ти – както тези, които виждат какво правиш, така и тези, които само слушат словата ти.
Все пак любопитно е да се запита човек: чия ли ръка е целунал Паисий, когато сме нямали още държава?
Подкрепям позицията ти! Самата формулировка за "национален антикризисен план за спасяване на книгата и грамотността" не вещае нищо добро. :-)
ОтговорИзтриванеКолкото и величия да се подпишат отдолу, важното е не само "да се прави там нещо, да покажем, че сме недоволни", а и какво точно! В този си вид петицията е просто безумна, едно голямо мрънкане и нищо повече, а и точно през пролетта на 2010, когато държавата си има някои по-сериозни проблеми, не вярвам и някой да й обърне внимание.
ПП: Съветвам те да публикуваш линк към този текст на фейсбук-стената на АБК, за да го видят повече хора.
Не, Бистра, аз направих какво мислех. Оттук нататък, ако този текст заслужава да стигне до повече хора, нека тези, които го приемат, да разнесат неговите послания. Така ще стане ясно среща ли текстът подкрепа, или не.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за проявеното разбиране. Радвам се, че с теб сме на едни и същи позиции, защото ценя високо всяко твое становище.