Когато човек се намира в криза, той губи очертанията на времето, бъдещето се изплъзва от ръцете му, а настоящето го поглъща изцяло.
Когато човек изгуби от поглед бъдещето, той губи очертанията на самия себе си. Човекът е същество, което намира себе си в перспективата на времето.
Времето не лежи след нас като минало. То е в нас. Ние сме самото това време, превърнато в плът и кръв – с всички негови пороци, грешки, престъпления, но и със светлите черти на хуманизъм.
Времето не лежи пред нас и като просто бъдеще. То не е предварително постлана пътека, по която ще тръгнем. Пред нас са болката, борбата, страданията, мечтите – всичко, което жадуваме да превърнем в реалност.
Човек се стреми да овладее времето, да го надмогне, да го сътвори, за да изгради самия себе си и да достигне до безсмъртие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар