Литературната творба е вселена [с това май всички ще са съгласни].
Вселената е литературна творба [все някой ще вдигне камък и ще ме осъди за богохулство].
Вселената е безкрайна.
Но безкрайността не е неорганизира, пуста, глуха и сляпа.
Безкрайността е заредена с вътрешен ритъм и пулсации.
Ежедневно се докосваме до нейния смисъл, но упорито се отказваме да вярваме.
На човек му е трудно да повярва в смисъла на вселената, защото е трудно да положиш безкрайното в крайното.
Затова предпочитаме времето.
То ни дава усещане за живот.
Съществува обаче един мил парадокс: колкото по-здраво сме привързани към бързотечащия поток на времето, толкова по-малко смисъл има в живота ни.
Вселената е литературна творба [все някой ще вдигне камък и ще ме осъди за богохулство].
Вселената е безкрайна.
Но безкрайността не е неорганизира, пуста, глуха и сляпа.
Безкрайността е заредена с вътрешен ритъм и пулсации.
Ежедневно се докосваме до нейния смисъл, но упорито се отказваме да вярваме.
На човек му е трудно да повярва в смисъла на вселената, защото е трудно да положиш безкрайното в крайното.
Затова предпочитаме времето.
То ни дава усещане за живот.
Съществува обаче един мил парадокс: колкото по-здраво сме привързани към бързотечащия поток на времето, толкова по-малко смисъл има в живота ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар