събота, 7 януари 2012 г.

Иван Кръстев: ЧАСТ ОТ КРИЗАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА Е, ЧЕ НИЕ ЗАБРАВИХМЕ ЗАЩО ИСКАХМЕ ДЕМОКРАЦИЯ

Иван КръстевИван Кръстев. Източник: ДНЕВНИК.БГ


Това, което се очакваше, когато се гласуваше преди 2 години [Иван Кръстев говори за изборите в Унгария – С.П.], че концентрацията на власт ще сработи, се оказа, че концентрацията на власт не работи, когато се следва грешна политика. И всъщност това е парадоксът, а според мен и на част от кризата в демокрациите, които говорим. Част от кризата на демокрацията е, че ние забравихме защо искахме демокрация.

Ако хората нямат оптимистична представа за себе си, ако вие се страхувате непрекъснато от бъдещето, независимо от това каква икономическа политика се води, вие ще се опитвате главно да не правите неща, а не да правите. А това, което мен лично най ме притеснява в ситуацията в Европа, даже не е загубата на брутен вътрешен продукт, а е загубата на оптимизъм. Погледнете социологическите проучвания в глобален план - най-песимистични в света в момента са богатите страни. Франция се оказва най-песимистична по отношение на 2012 година. В страни като България не е много различно. Песимизмът има икономическа цена. Ако не вярваш в собствения си успех, никога не успяваш.
Ако България е вярвала, че ще живее в общество, което напомня западноевропейските общества от 70-те и 80-те години, според мен това не е възможно вече. България няма да прилича на Австрия от 1982 г. Поради демографски проблеми, но поради не само демографски проблеми. Изведнъж светът стана голям. Изведнъж започнахме да се състезаваме с китайци, които работят за половината от парите, за които работи дори българският работник.
В тази ситуация две неща започват поне за мен да бъдат голям проблем. Първо, от една страна, имате застаряване на населението и все по-трудно се плащат пенсии, което засилва натиска за увеличаване на пенсионната възраст, от друга страна, с новите технологии, с появата на компютри и... се появяват в една икономика, в която има все по-малко работни места. Нещо повече, има все по-малко добри работни места, защото не може всеки да е иноватор, не може всеки да бъде Бил Гейтс.
Този тип работни места извън държавната администрация, които осигуряваха средната класа, изведнъж започнаха да изчезват, изчезват места в производството, изведнъж се появи една съвсем друга структура на труда[1] и, от една страна, вие не може да пенсионирате вече хората, защото няма кой да им плаща пенсиите, а от другата страна, особено в някои европейски страни младежката безработица достига 40-45 %.
Качеството на об­ще­ствения де­бат в една стра­на за­поч­ва да се пре­връ­ща в кри­ти­чен фак­тор за съ­стоя­нието на ико­но­миката
В тази нова ситуация според мен едно от нещата, които е най-важно, е да се проведе доста смислен, честен разговор за това какво е възможно и какво не е възможно в рамките на следващите десет години, а не в рамките на следващите десет месеца, защото ние непрекъснато живеем в два паралелни свята. От една страна, приемаме тази реалност, когато говорите с когото и да било, той ще каже това не е възможно, това не е възможно. Когато се изправиш на политически разговор, всеки ти обяснява, че е възможно, и най-простият начин всичко това да стане е просто като го избереш. В този смисъл качеството на обществения дебат в една страна започва да се превръща в критичен фактор за състоянието на икономиката.
Колкото по-глупаво ние с вас разговаряме, колкото по-изкуствени неща дебатираме, колкото повече непрекъснато всеки влиза само за да защити или за да атакува дадена позиция, без да се интересува всъщност за какво става дума, това се превръща във фактор за задълбочаване на икономическата криза. И част от проблема в Унгария е и този, ти можеш да затвориш устата на пресата, за малко, между другото не можеш да затвориш интернет, и част от атаката срещу печатни медии или телевизии води то това, че правителството, примерно в Унгария, ще стане жертва все повече на улични протести, които ще бъдат генерирани през интернет и през социалните мрежи. Колкото повече ти не искаш да разговаряш с опозицията, толкова повече ще ти се налага да разговаряш с улицата. [Източник: ДНЕВНИК.БГ]

[1] В допълнение на казаното от Иван Кръстев и по повод на структурата на труда вж. и появилата се в медиите информация за критиката на Европейската комисия към реформите в областта на образованието. Промяна в структурата на труда и траен растеж на икономиката са невъзможни без промяна на качеството на образованието. Живеем в свят, в който образованието не свършва нито в училище, нито в университета. Нуждата от обогатяване на опита и знанията е повсеместна.


До средата на 2012 г. България трябва да разполага с два закона - за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Поне такава е препоръката на Европейската комисия и нейна сериозна критика към реформите в областта на образованието. България е забавила значително реформата в областта на висшето образование, посочва Европейската комисия в свой доклад, цитиран в края на миналата година от "Сега". Брюксел препоръчва подобряване на качеството на обучението чрез инвестиции в квалификацията на преподавателите и стимулиране на сътрудничеството между университетите и индустрията. За пръв път и европейските експерти посочват това, което бизнесът повтаря от години - че не се разработват приоритетно важни за икономиката на страната технически специалности. Те препоръчват да се увеличи конкуренцията между висшите училища и да се подобри управлението на университетите. Реформата включва още увеличаване на мобилността на студентите и модернизиране на учебните програми.
В началното и средното училище пък Европа иска да види подобряване на образователните резултати. За пример се посочва, че всеки двама от петима ученици у нас имат ниски постижения в основните умения, което е най-слабото представяне за ЕС.
[Източник: ДНЕВНИК.БГ]

Подбор на материалите: Стефан Пеев