сряда, 21 ноември 2012 г.

ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (I)

Иван Кръстев

Много, много читав анализ на съвременната ситуация и на индивида. И тъжен същевременно. Защото в такива анализа няма кой да се вслуша. Всяка криза е преди всичко криза на емоциите и криза на културата като цяло.

Стефан Пеев


ИВАН КРЪСТЕВ: КРАЯТ НА БЪДЕЩЕТО (I)

Извадки:

Парадоксът днес се състои в това, че, от една страна, демокрацията е общоприета като най-предпочитаната форма на управление, волята на хората, изразена чрез свободните избори, е единственият легитимен източник на власт, но същевременно се увеличава недоволството от демократичната политика, такава, каквато я познаваме.

В момента се държим така, сякаш можем просто да върнем доверието в институциите. Вярваме, че прозрачността ще върне доверието в институциите, каквито и да те са. Но този сценарий е много малко вероятен. Демокрацията преживява драматична трансформация.

Може да се обобщи, че читателят, работникът, войникът, данъкоплатецът са феномени на изчезване; днес значение имат консуматорът, инвеститорът, безпилотният самолет туристът. Една държава се опитва така да нагоди своите данъци, че да стане гостоприемна за инвеститорите, а данъкоплатците и преразпределението остават на заден план. От тази гледна точка съм съгласен с вас – наблюдаваме много сериозна трансформация на демокрацията на ниво практика, но и на ниво институции. Става все по-трудно да предвидите бъдещето на демокрацията, ако гледате назад към миналото.

Една от важните характеристики на настоящата криза е, че тя предизвика едновременно загуба на доверие и в пазарите, и в държавата, едновременно в бизнеса и в политическия елит.

Както е добре известно, днес е много популярно да се говори за популизъм и за надигането на популистки лидери. Ако се вгледате в многобройните политически изследвания, които се опитват да разберат какво се крие зад новите популистки движения, ще видите, че една от основните характеристики на привържениците на крайните популистки партии (като например Националния фронт във Франция), е, че техният гняв не се дължи на задълбочаващото се неравенство в доходите, а на все по-голямата културна несигурност. Привържениците на крайните партии в Европа по правило не са по-бедни или по-слабо образовани от средния гласоподавател, но са изпълнени с недоверие в демократичните институции.

Загубата на доверие в институциите е един от важните резултати от настоящата криза. И тази загуба на доверие може да обясни причините, поради които някои предишни прогнози за влиянието на кризата се оказаха погрешни.

В този прекрасен нов посткризисен свят полярността между демокрацията и авторитаризма вече не работи като обяснение. Тя е заменена от две различни разбирания за "липсата на алтернатива".

Бъдещето изгуби силата си да оправдава политиките. Представата за бъдещето вече не е източник за легитимност на което и да било правителство.