„Отделно сме по-умни, отколкото в група“, откривам със задоволство сред бележките на Ришард Капушчински и веднага отказвам злободневната интерпретация и възможността за ирония. Не ми е по вкуса подобно изкушение. В края на юни мисля за друго.
От години работя с много и различни хора, но като индивидуалист продължавам да бъда скептична към абсолютизирането на „екипната работа“ и рецитирането ѝ като модерна мантра. Достатъчно е да си спомня, че „орташката кобила и кучетата не я ядат“, и поклонникът на самотните занимания у мен обръща гръб на всякакви сговорни дружини и неповдигнати планини. С лекота установявам, че пътищата ми дотук са прорязани тъкмо от особняци, чужденци, „самостръкове“, както ги наричаше баба ми. Онези тихи биткаджии посред шума, които трудно тъкат обща нишка, но заплитат възлите, без които тъканта се разпада. Хора фарове и пазачи на фара едновременно, и морета дори, ако се налага. Когато ги има в живота ти, затваряш широко очи и плуваш навътре.
И заради тях, не само заради литературата, ми е особено скъпа дарбата на отделеността. Пък и кой по-добре от мен е способен да направи моите собствени грешки – тази важна и дълбоко лична работа, мълчаливо градинарство, от което прорастват упойващите цветя на страха и смелостта ми, на упорството и любовта?
От години работя с много и различни хора, но като индивидуалист продължавам да бъда скептична към абсолютизирането на „екипната работа“ и рецитирането ѝ като модерна мантра. Достатъчно е да си спомня, че „орташката кобила и кучетата не я ядат“, и поклонникът на самотните занимания у мен обръща гръб на всякакви сговорни дружини и неповдигнати планини. С лекота установявам, че пътищата ми дотук са прорязани тъкмо от особняци, чужденци, „самостръкове“, както ги наричаше баба ми. Онези тихи биткаджии посред шума, които трудно тъкат обща нишка, но заплитат възлите, без които тъканта се разпада. Хора фарове и пазачи на фара едновременно, и морета дори, ако се налага. Когато ги има в живота ти, затваряш широко очи и плуваш навътре.
И заради тях, не само заради литературата, ми е особено скъпа дарбата на отделеността. Пък и кой по-добре от мен е способен да направи моите собствени грешки – тази важна и дълбоко лична работа, мълчаливо градинарство, от което прорастват упойващите цветя на страха и смелостта ми, на упорството и любовта?
Mного ценен поглед, благодаря, Цветелина. Споделям тези размисли. Ето една презентация по тази важна тема: http://www.ted.com/talks/susan_cain_the_power_of_introverts.html
ОтговорИзтриване