Опитвам си да си представя обществото на знанието и признавам, че днес то ми изглежда по-невъзможно, отколкото във времето, когато се приема „Лисабонската стратегия“. Разписана към 2000 г. тази стратегия вещае ЕС да се превърне в „най-конкурентноспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, способна на устойчив растеж с повече и по-добри работни места и по-силна социална сплотеност“. Звучи красиво и обещаващо. Но и несъзнателно митологизиращо. Хората, които са се подписали под тази стратегия, със сигурност вярват в нейните постулати. Но нито един от тях не е бил в състояние да пророкува разразилата се години по-късно икономическа криза. А знание, чиято прогнозност е по-малка от 10 години, е меко казано – съмнително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар