До болка позната житейска ситуация. Къса и тясна квартална уличка. От двете ѝ страни са наредени паркирани автомобили. В прохода между тях е останало място за движението само на една кола. В този момент от единия и от другия край на улицата един срещу друг навлизат два автомобила. Срещат се в средата, спират и под капещия мокър сняг започват да си примигват с фаровете. Зад волана са добре облечени интелигентни и вечно бързащи мъже.
Пресвяткането не дава резултат и в действие влизат клаксоните. Ту единият, ту другият отначало деликатно, а после яростно озвучават малката квартална улица със сигналите си да бъде отстъпен пътят. Когато и това не помага на мъжете да преодолеят своите разбирания за справедливост, своите различия и своето его, в действие влизат думите: шофьорите изскачат от колите и се нахвърлят един на друг в словесна престрелка.
Премислена логически докрай сцената е патова – класически случай на нерешимия казус Буриданово магаре.
За щастие Буридановото магаре умира от глад само в силогизма – застанало между две купи сено, в избора между два пътя за прехранване, в колебанието си по кой от пътищата да поеме, то просто се стопява в недоумението си.
Историята за мъжете и за Буридановото магаре странно напомня сегашната ни действителност. Защото, когато пътят е тесен и нямаш много възможности, се иска не его и не интелигентност, за да се движиш напред, а елементарно човешко отношение и интуитивно разбиране за другия. Кой ще отстъпи в случая е без значение.
А ако трябва да се търси виновен? Е, тогава е нужно да отместим погледа си настрани към спрените неправилно от едната страна автомобили. И с помощта на закона и на общинската полиция да предотвратим бъдещи буриданови ситуации. Да, така е. Но рядко ни хрумва, че истинските виновници за житейската криза не са тези, които враждуват помежду си.
Пресвяткането не дава резултат и в действие влизат клаксоните. Ту единият, ту другият отначало деликатно, а после яростно озвучават малката квартална улица със сигналите си да бъде отстъпен пътят. Когато и това не помага на мъжете да преодолеят своите разбирания за справедливост, своите различия и своето его, в действие влизат думите: шофьорите изскачат от колите и се нахвърлят един на друг в словесна престрелка.
Премислена логически докрай сцената е патова – класически случай на нерешимия казус Буриданово магаре.
За щастие Буридановото магаре умира от глад само в силогизма – застанало между две купи сено, в избора между два пътя за прехранване, в колебанието си по кой от пътищата да поеме, то просто се стопява в недоумението си.
Историята за мъжете и за Буридановото магаре странно напомня сегашната ни действителност. Защото, когато пътят е тесен и нямаш много възможности, се иска не его и не интелигентност, за да се движиш напред, а елементарно човешко отношение и интуитивно разбиране за другия. Кой ще отстъпи в случая е без значение.
А ако трябва да се търси виновен? Е, тогава е нужно да отместим погледа си настрани към спрените неправилно от едната страна автомобили. И с помощта на закона и на общинската полиция да предотвратим бъдещи буриданови ситуации. Да, така е. Но рядко ни хрумва, че истинските виновници за житейската криза не са тези, които враждуват помежду си.
