вторник, 6 април 2010 г.

БЛИЗКО И ДАЛЕЧНО

СИМУЛИРАНЕ НА ЦЕННОСТИ



Няколко пласта ценностни системи са наслоени в съзнанието на съвременния човек. В такъв смисъл неизбежно се поражда въпросът лесно ли е да си съвременен човек. Ако под „лесно“ разбираме безпроблемността на потреблението, то отговорът е по-скоро да. Но ако под лесно разбираме безпроблемността на придържането към ценностна система, то ние сме или безхаберни към ценностите, или просто сме глупави и не осъзнаваме ценностно този свят.
Ценностите на патриархалния свят са далечни ценности. Прави ли ги това незначими? Или далечината просто размазва и размътва образа, намалява неговото въздействие върху нас, но не унищожава смисъла му?
Май и през ум не ни минава, че гледаме патрирхалните ценности през филтър – филтъра на модерния свят, с неговата подвижност и релативизъм. На всяка крачка около себе си откриваме нечие мнение, с което толерантността ни принуждава да се съобразяваме: кимаме разбиращо с глава „О, да, щом вие мислете така... Разбира се, имате право да го кажете. Аз наистина ви разбирам, но не мисля, че...“ Какво е това всъщност? Толерантност или безумие?
Колко пъти до днес от Възкресение Христово произнесохме „Христос Возкресе!“ А вярваме ли наистина? И в Христос ли вярваме или в бога, който всеки от нас конструира по своему, като настоява да бъде поставен в пантеона на християнството в името на модерната толерантност – „Щом вие мислете така... Може и така да се каже... Но то знае ли човек...“