Ние сме си чужди. Далечни и откъснати един от друг въпреки FACEBOOK и всички социални мрежи. Затова и ни вълнуват повече сюжетиката, хитрината, визуалните трикове, тръпката на действието в книгите и филмите, които четем, а не мисълта или чувството. Вълнението на сюжетиката е алтер его на най-древния трилър – бойната сцена за набавяне на храна. Вълнението на сюжетиката говори за древен атавизъм на психиката ни, прикрит зад невероятни филмови каскади и умопомрачителни компютърни ефекти.
* * *
Хората трудно излизат от кожата си. Голотата на собственото его ги плаши. Те не разбират: дори смокиновият лист е акт на избор на пайдея. От мига, в който Адам и Ева посегнаха към смокиновия лист, свободата вече не е по рождение, свободата е в пайдеята, която избираме.
* * *
Хората трудно излизат от кожата си. Голотата на собственото его ги плаши. Те не разбират: дори смокиновият лист е акт на избор на пайдея. От мига, в който Адам и Ева посегнаха към смокиновия лист, свободата вече не е по рождение, свободата е в пайдеята, която избираме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар