сряда, 7 април 2010 г.

УДОВОЛСТВИЕ ЗА КОНСУМАЦИЯ

Господ ѝ е дал глас. Родителите ѝ – красиво тяло и миловидно лице. Козметичната индустрия е загладила кожата ѝ до блясък, спасявайки я дори и от най-малките черни точици. Фитнес инструктурът ѝ се грижи за ханша. Фризьорката ѝ подстриква косата и триъгълника, който виждат само богоизбраните. За ноктите отговаря педикюристката. За кучето си се грижи сама.
Тя е символ. Символ за секс. Символ за наслада. Символ за успех. Символ за пътя в живота.
Живее за публиката и чрез публиката. Стъпва внимателно в невидимата права линия, която ѝ е начертана.
Обича да се глези. Вярва, че ѝ отива, а и PR-ката ѝ намира това за чаровно и отварящо я.
На сцената се държи като богиня. Пред нея е тълпата, която крещи неистово и я окуражава в изпълненията ѝ.
След концерта сяда в лъскава лимузина, която я отнася в царството на забавленията ѝ.
Можем да я срещнем навсякъде. Случайно, но преднамерено. Усмихва ни се от рекламния плакат. Маха ни миловидно от билборда. Гледа в нас изпод слънчевите очила от корицата на новия си музикален албум.
Цената ѝ не е висока. Срещу не повече от 100 лв. човек може да я има цялата.
Казвам цялата, защото си струва човек да получи само това, което господ ѝ е дал.
Докато се подписва под новия си договор с продуцентската компания, и на ум не ѝ минава, че е едно добре пакетирано удоволствие за консумация.

Стефан Пеев