Българинът няма усещане за другия. В личния ни свят другият присъства само като външна даденост, като инструмент на собственото ни аз, инструмент, който понякога ражда наслада, а по-често болка, и много рядко съвместност.
Усещането за другия е усещането за собствената и чуждата свобода, за свободата да бъдеш себе си, оглеждайки себе си в другия, откривайки себе си в другия и другия в себе си. Подобна свобода е най-висшата наслада, която ни е съдено да изпитаме, и най-горчивата чаша, която можем да изпием, ако не съумеем да я задържим, ако времето ни препъне, ако животът ни изпревари, ако пътищата ни се разделят. Ако загубим аза на другия от погледа си.
Усещането за другия е усещането за собствената и чуждата свобода, за свободата да бъдеш себе си, оглеждайки себе си в другия, откривайки себе си в другия и другия в себе си. Подобна свобода е най-висшата наслада, която ни е съдено да изпитаме, и най-горчивата чаша, която можем да изпием, ако не съумеем да я задържим, ако времето ни препъне, ако животът ни изпревари, ако пътищата ни се разделят. Ако загубим аза на другия от погледа си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар