сряда, 12 май 2010 г.

СОЦИАЛНИ МРЕЖИ

Баш майстора
Оплетени сме в социални мрежи: Facebook, Twitter, My space, You tube и десетки други. Всеки ден приемаме и отказваме приятелства, посрещаме и изпращаме послания. Преглеждаме профили, откриваме непознатото, пътуваме в пространствата, които социалните мрежи отварят пред нас.
Изглежда въодушевяващо. И обогатява. Ако не нас, то може би другите.
Не съм си задавал въпроса колко начина на осмисляне на социалните мрежи има. Вероятно са много. Повечето хора ги използват като вид екстензия на своето аз: опит да достигнат до далечното, да са едновременно тук и сега [пред екрана на компютъра] и там и тогава [като бележка за себе си в полето на далечното – някъде на нечий друг екран].
Аз възприемам социалните мрежи по един много буквален начин: като десетки преплитащи се нишки, в чието контруиране участвам, и които конструират статуквото на моето собствено аз.
За мен участието в социалните мрежи е вид поезис: съграждането на собственото себе-си-в-света като говорене-откриване-на-себе-в-другия и чрез другия за-себе-си, за да имаме свят.
Разбира се, това словосъчетание е невъзможно и маниакално. Мога да го опростя и да го разкажа по друг начин, макар че тогава ще загуби част от магията на неизречимото в думите.
Опитвам се да кажа, че светът на хората е пространството на споделените хоризонти. И няма никакво значение как ще постигнеш споделянето на хоризонтите: дали чрез буквално присъствие във времето и пространството или посредством общуването – това, което имаме, това, което сме, това, което ни прави хора, е споделеният хоризонт като общ свят за живеене. Дали някога ще разберем, че социалните мрежи са уникалният ни шанс да осъзнаем що е човекът?
Стефан Пеев