Оплетени сме в социални мрежи: Facebook, Twitter, My space, You tube и десетки други. Всеки ден приемаме и отказваме приятелства, посрещаме и изпращаме послания. Преглеждаме профили, откриваме непознатото, пътуваме в пространствата, които социалните мрежи отварят пред нас.
Изглежда въодушевяващо. И обогатява. Ако не нас, то може би другите.
Не съм си задавал въпроса колко начина на осмисляне на социалните мрежи има. Вероятно са много. Повечето хора ги използват като вид екстензия на своето аз: опит да достигнат до далечното, да са едновременно тук и сега [пред екрана на компютъра] и там и тогава [като бележка за себе си в полето на далечното – някъде на нечий друг екран].
Аз възприемам социалните мрежи по един много буквален начин: като десетки преплитащи се нишки, в чието контруиране участвам, и които конструират статуквото на моето собствено аз.
За мен участието в социалните мрежи е вид поезис: съграждането на собственото себе-си-в-света като говорене-откриване-на-себе-в-другия и чрез другия за-себе-си, за да имаме свят.
Разбира се, това словосъчетание е невъзможно и маниакално. Мога да го опростя и да го разкажа по друг начин, макар че тогава ще загуби част от магията на неизречимото в думите.
Опитвам се да кажа, че светът на хората е пространството на споделените хоризонти. И няма никакво значение как ще постигнеш споделянето на хоризонтите: дали чрез буквално присъствие във времето и пространството или посредством общуването – това, което имаме, това, което сме, това, което ни прави хора, е споделеният хоризонт като общ свят за живеене. Дали някога ще разберем, че социалните мрежи са уникалният ни шанс да осъзнаем що е човекът?
Изглежда въодушевяващо. И обогатява. Ако не нас, то може би другите.
Не съм си задавал въпроса колко начина на осмисляне на социалните мрежи има. Вероятно са много. Повечето хора ги използват като вид екстензия на своето аз: опит да достигнат до далечното, да са едновременно тук и сега [пред екрана на компютъра] и там и тогава [като бележка за себе си в полето на далечното – някъде на нечий друг екран].
Аз възприемам социалните мрежи по един много буквален начин: като десетки преплитащи се нишки, в чието контруиране участвам, и които конструират статуквото на моето собствено аз.
За мен участието в социалните мрежи е вид поезис: съграждането на собственото себе-си-в-света като говорене-откриване-на-себе-в-другия и чрез другия за-себе-си, за да имаме свят.
Разбира се, това словосъчетание е невъзможно и маниакално. Мога да го опростя и да го разкажа по друг начин, макар че тогава ще загуби част от магията на неизречимото в думите.
Опитвам се да кажа, че светът на хората е пространството на споделените хоризонти. И няма никакво значение как ще постигнеш споделянето на хоризонтите: дали чрез буквално присъствие във времето и пространството или посредством общуването – това, което имаме, това, което сме, това, което ни прави хора, е споделеният хоризонт като общ свят за живеене. Дали някога ще разберем, че социалните мрежи са уникалният ни шанс да осъзнаем що е човекът?
Утешителни са тези разсъждения. Признавам - аз в момента имам голям проблем с мисленето за социалните мрежи. Не знам още как да ги мисля.
ОтговорИзтриванеА как ги мислите дотук, Петя?
ОтговорИзтриванеКогато човек спре за момент пътя си, винаги усеща, че е на кръстопът и може да промени посоката: да се върне назад, да продължи напред или да тръгне на другаде.
1.
ОтговорИзтриванеМисля, че социалните мрежи са нещо прекрасно, но все още твърде примитивно. Все още социалните мрежи са повече мрежи и по-малко социални. Общуването, което е в основата на всичко социално, е твърде... дървено във фейсбук. А на другите места, като туитър и подобните, изобщо не може да се говори за общуване и споделяне. Твърде грубовато се натикват различни личности в няколко калъпа. Просто юстирането на профилите и контролирането на достъпа до личното пространство все още е твърде дървено, грубо, не позволява нюанси. В общуването извън мрежата човек гради образите си сред другите и сам за себе си с множество фини механизми - поведение, изразява се чрез вкусовете си, предпочитанията си, културата.... изобщо - пълната палитра на личността. Степента на това дали и доколко човек да е публично представен или частен, възможността да се скрие, възможността да управлява изказванията си и да вижда какво и как споделя - това не е възможно в момента във фейсбук. Във фейсбук няма човек реална представа доколко едно изказване е в тесен кръг и доколко е публично. Ако напиша на стената на някой "приятел" нещо, знам ли дали то се чете само от неговите приятели, от приятелите на приятелите му или от целия свят? Естествено, че мога да изляза от системата и да проверя, но това би било пълна социална параноя, ако трябва нерекъснато да проверявам.
2.
ОтговорИзтриванеДругият проблем на фейсбук е шумът. Невероятен шум. Всички са наблъскани на едно място. Грубо се прокрадват идеи, води се масивно промиване на мозъци, коварно е. Когато човек е вътре, му се налага да отделя повече време за заглушаване на рекламата и пресяване на ценното, отколкото да общува. Кое е социалното тук? Това си е твърде несоциален маркетингов инструмент. Следващ проблем - вътре в системата си принуден са следиш и да воайорстваш. По дяволите, не искам да знам винаги за приятелите си дали са влюбени от днес, от утре живят в отворена връзка, а вдругиден са разделени. Не искам да знам интимни детайли, не искам да знам каква рокля е носила жената на срещата с мъжа. Най-страшното е, че хората не съзнават, че от споделянето на лични информации от различни източници в таквава сгъстена среда някой по-аналитичен ум ще си спретне цялата картина на отношения и отношенийца и нищо не остава вече частно. Толкова е лесно, чак се плаша колко много научавам за хората, без те директно да са искали да го споделят. В живота извън фейсбук това не е толкова лесно, там трябва усилие и напрежение за събиране на информация и само някой болен мозък или шпион ще се рови в личния живот на ближния. Но аз във фейсбук не трябваше да се ровя, за да знам и това е стряскащо. По същия начин някой друг знае за мен, това също е стряскащо.
Друг проблем - няма още морален кодекс на общуване в мрежата. Хората се държат като изпуснати, защото средата е изкуствена и няма още опит. Затова обидите, грубите наранявания, пълната липса на разбиране, усетът кое как да се казва или да се премълчава, изразяването на одобрение или неизразяването на нищо изобщо не могат да бъдат интерпретирани - няма единен критерий кое е приемливо и кое не е. :) Сега тук някой ще каже: "то пък в България все едно някой все още има морал" :) Някои имат, ама в мрежата всички сме идиоти, малко или много. Естествено, че правилата се изработват в общуването, ама много е дървено още това общуване и много дървени правила призлизат от него. :)
Социалните мерижи имат огормен потенциал. Но в момента това е по-скоро един експеримент и ние сме опитните зайчета вътре. Ние не знаем как да се държим и да общуваме в тази среда, нямаме опит и пренасяме модели от света извън виртуланата мрежа. А правилата вън са други.
Ако си говорим за третата вълна в мрежата (втората беше именно превръщането на интернет от библиотека в място за социална интеракция (доколко е социална или е просто примитивно социална, е друг въпрос)), то тя ще е белязана вероятно точно от еволюция на социалните мрежи. Мобилен интернет, възможност от всякъде да се включиш в канала, да се свързват библиотеки, светове, колекции... Говори се за един интернет от връзки между хора, а не между страници. Така ще се оформят мощни потоци от съмишленици, ще има лидери на мнения и рояци последователи, ще има мощни излъчватли на инфрмация, хора или групи, които "знаят" (имат дотъп до информация и я използват за свои цели) и такива, които ги следват и попиват, като предат нататък по вълната след тях. Това би имало силно влияние върху гугъл и начина, по който търсим. Тук си струва да си говорим и за deep web, тоест за това, което остава неоткрито като информация. Точно един социален интернет със силни лидери, които ще са специалисти в областта си и ще вадят от дълбините неща, които ще споделят или ще оставят за себе си... Ей тогава ще си говорим за социални мрежи, с всичките им последици от интеракцията. Тогава ще си говорим и за морала и неговата липса. :) Сега можем да си говорим просто за груб апарат, дървен робот. А дали фейсбук ще успее да се задържи на гребена на вълната в социалните мрежи, не знам. Не знам как мислят там и какво кроят.
Изобщо темата е мноооооого обширна, тук просто нахвърлях някои мисли. Можете и да погледнете и обяснението ми защо напуснах фейсбук, схематично е, но изразява личното ми отношение: http://mislidumi.de/?p=4469
Ще отговоря с цитат:
ОтговорИзтриванеKrasy Zlatev | FACEBOOK | Коментар върху същата бележка | Добре е написано, ентусиастко, позитивно, даже вдъхновено, но, според мен прекалено ентусиазирано, и поради това - плъзгане (айде да го наречем сърфиране) по повърхността. Както и да гънат софтуера и рекламата - това са примитивни виртуални среди; все още твърде човешки за да са божествената среда за нов тип или втори начин на човешко общуване. Емоцията от щракането по клавиатурата е едно, погледът на събеседника на живо - съвършено, съвършено друго друго. Леко с апологетиката и да се научим да ползваме добре каменните сечива, с които разполагаме. | КРАЙ НА ЦИТАТА |
Резултатът дотук е 2:1.
... ако механично броим оценките.
Все пак си мисля, че в думите ми има нещо по-различно от апологетика на каменните сечива.
Или само на мен ми се струва така?
Много красив образ на човешкото преживяване на мрежите. И много вдъхновяващо оценяване на човешкото постижение. Което - като всяко дете, е надежда и потенциал. От хората зависи какъв "човек" ще израсте:)
ОтговорИзтриване