По-рано четях с молив в ръка: полетата на книгите ми са гъсто изписани с бележки – моят неудържим диалог с книгата, автора и света. Много пъти този диалог прескачаше от страниците на книгата към листовете хартия, които споделяха мислите и чувствата ми и ми даваха възможност да откривам себе си и света.
Така беше някога.
Неотдавна наистина.
Но някога.
Сега погледът ми е вперен в екрана на компютъра. Десетките bookmarks се опитват да уловят посоката на мисълта ми и източника на информация. Notes online и offline се преплитат и дефинират удивителната полифония на виртуалното и невиртуално общуване.
Усещам как очите ми следят буквите на монитора и много преди да посегна към мишката, диктуват на ръката ми COPY, PASTE, DELETE. Останалото е механично: пръстите ми танцуват с помощта на мишката и всяко кликване регистрира поредния опит да разбера света чрез четенето и изговарянето.
Така беше някога.
Неотдавна наистина.
Но някога.
Сега погледът ми е вперен в екрана на компютъра. Десетките bookmarks се опитват да уловят посоката на мисълта ми и източника на информация. Notes online и offline се преплитат и дефинират удивителната полифония на виртуалното и невиртуално общуване.
Усещам как очите ми следят буквите на монитора и много преди да посегна към мишката, диктуват на ръката ми COPY, PASTE, DELETE. Останалото е механично: пръстите ми танцуват с помощта на мишката и всяко кликване регистрира поредния опит да разбера света чрез четенето и изговарянето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар