неделя, 30 май 2010 г.

ДА РАЗДЕЛИШ ЗЕМЯТА ОТ НЕБЕТО

Атлас
Научих се да споделям себе си.
Всеки ден някаква частица от мен тръгва по света. Това са моите речи (logoi).
Те спират и отминават.
Спират при едни – заговарят ги, оставят своето озарение, подбуждат, вдъхновяват, оглеждат се в чуждите слова, за да потънат накрая тихичко нейде в мълчанието.
Друг път просто отминават – незабелязани и несподелени.
Понякога са посрещнати с ирония – попадат в капана на играта, закачката, хапливостта и накрая изнурени, покрусени и с прекършени крила се опитват да се скрият в забвението.

Моите речи не са безобидни. Те са част от силата на Атлас.
Мислите, че силата на Атлас е в неговите мишци? Грешите. Да разделиш земята от небето се искат не мускули, а думи.
Силата на Атлас са думите. С думите държим света на плещите си.

Стефан Пеев