Научих се да споделям себе си.
Всеки ден някаква частица от мен тръгва по света. Това са моите речи (logoi).
Те спират и отминават.
Спират при едни – заговарят ги, оставят своето озарение, подбуждат, вдъхновяват, оглеждат се в чуждите слова, за да потънат накрая тихичко нейде в мълчанието.
Друг път просто отминават – незабелязани и несподелени.
Понякога са посрещнати с ирония – попадат в капана на играта, закачката, хапливостта и накрая изнурени, покрусени и с прекършени крила се опитват да се скрият в забвението.
Моите речи не са безобидни. Те са част от силата на Атлас.
Мислите, че силата на Атлас е в неговите мишци? Грешите. Да разделиш земята от небето се искат не мускули, а думи.
Силата на Атлас са думите. С думите държим света на плещите си.
Всеки ден някаква частица от мен тръгва по света. Това са моите речи (logoi).
Те спират и отминават.
Спират при едни – заговарят ги, оставят своето озарение, подбуждат, вдъхновяват, оглеждат се в чуждите слова, за да потънат накрая тихичко нейде в мълчанието.
Друг път просто отминават – незабелязани и несподелени.
Понякога са посрещнати с ирония – попадат в капана на играта, закачката, хапливостта и накрая изнурени, покрусени и с прекършени крила се опитват да се скрият в забвението.
Моите речи не са безобидни. Те са част от силата на Атлас.
Мислите, че силата на Атлас е в неговите мишци? Грешите. Да разделиш земята от небето се искат не мускули, а думи.
Силата на Атлас са думите. С думите държим света на плещите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар