Има голяма опасност интернет да погуби книгата. Това, което определят днес като е-книги, в голямата си част са просто текстове. Текст, в който редом с автора не е работил и артист (художник за печатните и електронните издания, музикант за аудиоизданията) не е книга. В най-добрия случай това е добре подреден ръкопис.
Истинската книга е изкуство.
Истинската книга е изкуство.
И като ги говорите тия глупости, кои е-книги освен в Читанката сте виждали?
ОтговорИзтриванеБългария не е целият свят и ЧИТАНКА.ИНФО не е единственото място, където се предлагат е-книги. Аз не съм видял досега добре оформена е-книга. Може би Вие сте по-компетентен и ще ме опровергаете.
ОтговорИзтриванеНапример Алиса за iPad?
ОтговорИзтриванеИ... ако твоят абзац беше писан преди 500 години, главните герои щяха да бъдат ръкописната книга и гутенберговата :-)
ОтговорИзтриванеИ изпратената от теб, Бистра, Алиса е направена без участието на художник. Така ли? Не смяташ ли, че по-скоро ме подкрепяш, отколкото да ме опровергаваш. Да ти отвърна ли пък аз с други Алиси, затворени в гол текст, но гордо наричащи себе си също е-книги. И ако няма разлика между ръкопис и книга, защо изобщо си губиш времето да учиш книгоиздаване. Защо ти е да слушаш лекциите на Милена Цветкова, ако презумпцията е, че създаденият от автора текст вече е и книгата. И кога точно този текст ще се превърне в книга? Когато го мушнем в iPod ли? Учудвам се, че точно с теб трябва да споря по тази тема. Впрочем изучавате ли дисциплината „Текстология“? И от чия страна трябва да се прояви взискателността към текста на изданието? От страна на мъртвия автор? От страна на научния изследовател? От страна на компютърния специалист, който подготвя е-изданието? От страна на редактора, коректора? Изобщо чия отговорност е работата с текста, преди да пуснем изданието за печат. Или такава отговорност вече не съществува? Знаеш ли, че съм се хванал за главата на кого да вярвам за едни най-обикновени цитати от Елисавета Багряна. Кой от издателите най-точно е предал волята на поетесата? Или волята на поетесата няма смисъл. Всеки ще предава текста, както сметне за най-добре. Наистина съм изненадан от теб, Бистра. Никога не съм твърдял, че е-книгата не трябва да съществува. Единственото, което твърдя, е, че трябва да сме взискателни към себе си и да се научим да създаваме стойностни е-книги. Да загърбим еуфорията, че можем да мъкнем в е-четеца си хиляди книги и да погледнем към това, което ни се предлага с отговорност.
ОтговорИзтриванеДобре, наистина няма какво да се караме; просто за мен е много странно да говориш за "истинската книга" - коя по-точно имаш предвид? Каменната, електронната, ръкописната, брайловата, холограмната, печатната, кожената, тази от плат, кост, бамбук, черупка на костенурка, аудио, 3D, свитък? Коя е по книга от другите? За мен това са само материалните носители на КНИГАТА, тя е нещото вътре в тях - "душата", а това са й "дрехите", чрез които я "консумираме"! Това правим в университета - гледаме назад, напред и се опитваме да вадим заключения. Има книги за четене, книги за разглеждане, книги-обекти, арт-книги, книги без текст (празни книги), книги-фон, книги-мебели; има и ненаписани книги, айде съвсем да те скандализирам (които са още само в главата на автора или на белия лист). Обаче всичките до една са КНИГИ, със или без ръкопис.
ОтговорИзтриванеМоето лично разбиране се доближава до това на Маклуън, а именно, че книгите са екстензия на човек; част от него е изкарана навън, за да я видят и други. Това безспорно най-често е мисълта - тоест става чрез текст. Носителят има второстепенно значение.
И в епохата, когато всеки сам на собствената си джаджа може да задава шрифт, кегел, разредка, размер на наборното поле и всичко останало, ролята на художника става все по-малка. Освен за корицата, за какво друго можем да го наемем за общия случай, когато книгата е преди всичко текст за четене?
Отговорността за издадената книга (независимо със или без печат) мисля, че е ясно, че се носи от издателя (дори когато той и авторът са едно и също лице). Негова е грижата да се увери, че е направил всичко по силите си, според разбиранията и знанията си, да защити интересите на автора и да го представи във възможно най-добрата светлина.
Хаха, нямаме предмет "текстология", защото въобще не е работа на издателя да се занимава с текста, за това той наема филолози. (Добре де, имали сме два вида български, граматика, теория на превода, да не помислиш, просто е било за обща култура.) Издателят е обединяващата фигура, която има голямата картината в главата си и знае кое как трябва да бъде, но не може да го направи сам. Затова сформира добър екип, който ръководи. Той е главата на издателството един вид, останалите са ръце и крака (което по никакъв начин не ги омаловажава, напротив - глава без тяло също не може).
И финално - много е хубаво да сме отговорни и това е по-скоро въпрос на вътрешна потреба и израстване. Ето, ти си издател - бъди отговорен, бъди информиран, бъди иновативен, бъди прогресивен, бъди адекватен, бъди умерен, бъди стойностен! Сърдечно ти го желая! :-)
И мир, дето викаш :-)
Бистра, помисли върху тези понятия: текст, ръкопис, книга, творба. Когато логически ги подредиш и определиш взаимовръзките между тях, тогава ще ти стане ясно какво защитавам.
ОтговорИзтриванеСамо не ми казвай, че са синоними. Опазил те Господ!
Със закъснение виждам, но искам да ти благодаря. Ще помисля.
ОтговорИзтриванеУспех!
ОтговорИзтриване