събота, 11 септември 2010 г.

ТЕ СА СИЛНИ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ СЛАБИ

НАРКОТИЦИ
Те са силни, защото ние сме слаби. THIS IS A GAME. Това е игра. И те го разбират като игра. Познават перфектно правилата ѝ. Нещо повече от това: създават ги. Като при всяка игра, битката е за фантазията на играещия. Овладееш ли фантазията му, печелиш: играчът вече е твоя жертва – независимо от точките и изгодите, които ще извлече от играта. Темата на тази игра е НАРКОТИЦИТЕ, а сценаристите можем да открием от Афганистан до Мексико. В повечето случаи това са мъже. Играта остава все още мъжка – игра на мъжественост, игра на дадената дума, игра на пари – много пари.
Силата на сценаристите ѝ е в нашето лицемерие. Те са истински macho, защото не лъжат. Казват, че светът е несправедлив, и той наистина е несправедлив. Казват, че фантазията ще ни помогне да го забравим, и тя наистина ни помага да го забравим.
Тяхната сила е всъщност нашата слабост. Те не ни убеждават, нито плащат за реклами по билбордове, телевизии или радиостанции. Ние сами си плащаме за тяхната скрита реклама, като приемаме, че „Не мога да се откажа от това. Не мога да живея без него“. Винаги е по-лесно да бъдеш слаб и уязвим, защото можеш да разчиташ на прошката и да не се боиш от презрението. Но това не ни оправда. Всъщност прави ни съучастници в играта. С всеки грам НАРКОТИК ние плащаме и десетки литри кръв (уви! кръвта на жертвите на войната срещу наркотиците е по-евтина от стойността на наркотика).
В тази игра има само един начин за победа. Убийствено утопичен, но безспорен: ДА СЕ ОТКАЖЕМ ДА УЧАСТВАМЕ В ИГРАТА! Да кажем НЕ на евтините фантазии. Да кажем ДА – светът е несправедлив, но АЗ ще участвам в написването на сценария и този сценарий няма да е повече цру–драма в духа на Холивуд.
Представям си ужаса на всички нарко-macho в този миг: THE GAME IS OVER. И като в някакво смешно анимационно филмче героичните фигури на великите нарко-macho започват да се пръскат подобно на сапунени мехури. Боже, какъв смях ще падне тогава. Няма по-смешно нещо от фалшивата мачовщина. А всеки наркобарон е един безкрайно надут сапунен мехур, изпълнен с фантазиите, от които не искаме да се откажем.

Стефан Пеев