ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи... Яворов? Не, цитатът е от бележника на филмов продуцент. Дали сме откраднали бележника? Не, не се налага. Трябва да си пълен глупак, за да не знаеш какви са записките на продуцента. Красиви очи, сърцераздирателна история, задължителна целувка в края на филма. Това вече не е магия, а рецепта. Рецепта, по която всеки сравнително интелигентен сценарист е готов да напише необходимите няколко хиляди думи за следващия филм. Магията вече не е в писането. Сценаристите знаят това и са се примирили. Имената им не фигурират зад текстовете, които създават. Всъщност така е по-честно, защото самите те не вярват в написаното. Разбират, че се продава, и го опаковат като продаваем продукт, но не вярват в него. Изборът не е техен, те са просто „кучката на продуцента“. А продуцентът? Неговата роля е да наблюдава зрителя. Какви са неговите потребителски навици? В кой МОЛ пазарува? Предпочитани продукти? Какво яде? Колко време отделя за забавление вечер? Какво обича да гледа? Кои сцени задържат вниманието му? Бележникът е изпълнен с въпроси. И с отговори. И тези отговори чертаят разказа, който ще получим. Поредната порция пожелано от нас аудиовизуално удоволствие.
Струва ви се нелепо? Погледайте 24 часа непрекъснато телевизия.
А след това... Ако все още сте си вие, сигурно ще прочетете с удоволствие:


Пейо Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.