Ива е виновна. Провокира ме в телефонен разговор. Опитах се да ѝ отговоря веднага, но нямаше време да обсъждаме темата. Затова ѝ отговарям публично.
Разговорът тръгна в много посоки. Както обикновено между хора, които не се чуват често. Някъде между нас стоеше съгласието. Непълно, несигурно, но допустимо, възможно – обговорируемо (ох, Пенка Ватова от БАН ще ме скастри за думата, но ако мога да си помисля тази дума, имам ли право да я изрека, имам ли право да настоявам за нейното думишко право на съществуване – и това не е ли също темата за автентичността?).
Да бъдеш автентичен. Какво хубаво пожелание. Мечта. Нещо повече – идеал. Но къде точно лежи автентичността – у нас, във вътрешния ни свят или навън, в модела на обществото. И как да си автентичен на времето. Може ли да си автентичен и неисторичен. Каква е връзката с миналото. Какво правим с хората, които са очевидно различни от нас. Оставяме им автентичността и диалогизираме, или се борим с тях и за тях. Когато човек крещи и укорява някого, автентичен ли е?
Въпросите са много. А отговорите – несигурни.
Какво пък. Да поговорим по темата.
От автентичността няма никаква полза, ако тя е само начин да бъдем себе си, но не и начин да не бъдем себе си, да се променяме, да се развиваме, непрестанно да откриваме нови хоризонти на собственото си аз в диалога с другите. Без промяна азът е обречен не на консерватизъм, по-лошо, обречен е на деспотизъм. Това е аз, готов да наложи себе си над другите в името на собствената си автентичност.
Разговорът тръгна в много посоки. Както обикновено между хора, които не се чуват често. Някъде между нас стоеше съгласието. Непълно, несигурно, но допустимо, възможно – обговорируемо (ох, Пенка Ватова от БАН ще ме скастри за думата, но ако мога да си помисля тази дума, имам ли право да я изрека, имам ли право да настоявам за нейното думишко право на съществуване – и това не е ли също темата за автентичността?).
Да бъдеш автентичен. Какво хубаво пожелание. Мечта. Нещо повече – идеал. Но къде точно лежи автентичността – у нас, във вътрешния ни свят или навън, в модела на обществото. И как да си автентичен на времето. Може ли да си автентичен и неисторичен. Каква е връзката с миналото. Какво правим с хората, които са очевидно различни от нас. Оставяме им автентичността и диалогизираме, или се борим с тях и за тях. Когато човек крещи и укорява някого, автентичен ли е?
Въпросите са много. А отговорите – несигурни.
Какво пък. Да поговорим по темата.
От автентичността няма никаква полза, ако тя е само начин да бъдем себе си, но не и начин да не бъдем себе си, да се променяме, да се развиваме, непрестанно да откриваме нови хоризонти на собственото си аз в диалога с другите. Без промяна азът е обречен не на консерватизъм, по-лошо, обречен е на деспотизъм. Това е аз, готов да наложи себе си над другите в името на собствената си автентичност.
Хм, интересен разговор се очертава. Автентичността за мен е да сме автентични към себе си в настоящето, към този момент, в който всичко се случва и в който всичко преживяваме. И когато в резултат на това настояще Аз-ът се промени, той ще иска друга автентичност утре. Трудно е да бъдеш автентичен във всеки един момент, защото в настоящето постоянно се опитваме да вмъкнем историята и плановете си за бъдещето; защото се оглеждаме в очакванията на останалите... и поради един куп други причини. Но си струва да опитваме. И вярвам, че истинската връзка със себе си, а оттам и с другите, изграждаме в моментите на автентичност.
ОтговорИзтриванеНе знаеш в какво приключение се забъркваш, Ива. За мен диалогът на съзнателно избрана от събеседниците тема е форма на древногръцкия симпозиум. Това означава, че влизам ангажиран и съсредоточен, емоционално и мисловно обвързан с темата и събеседника; готов за настъпление, за отбрана, за хитри тактически преходи – за цялата сложност на същинския диалог. И тази обемаща ме до върха на пръстчетата на краката ми ангажираност при неизбежното съзнателно, преднамерено и целенасочено използване на словесни тактики за въздействие аз все пак наричам тотална автентичност.
ОтговорИзтриванеТака че – да започваме. Що е то автентичност? Прикриването на една или друга мисъл в разговора със събеседника с цел да взема предимство в обсъждането прави ли ме неавтентичен? Къде е връзката между автентичен и истински, автентичен и лицемерен? Ще наричаме ли лицемерните хора автентични, ако те са верни на своето лицемерие? Да се опитаме да очертаем най-напред обема на темата. Става ли?
Прав си, темата наистина е голяма. Няма да се размине с разговори по телефона и виртуално общуване...
ОтговорИзтриванеОтказваш ли се? Или събираш сили?
ОтговорИзтриванеСъбирам доказателства :)
ОтговорИзтриванеЧудесно. Само не забравяй, че не сме опоненти, а заедно търсим пътя или метода (което е едно и също, защото гръцкото methodos означава „път“), пролуката (както би казал Хайдегер), през която ще се провиди решението. А то (решението) ни чака някъде напред, като награда за интелектуалните усилия. Изобщо да разсъждаваш, е истинско приключение (за този, който разбира смисъла на разсъжденията като път към промяната).
ОтговорИзтриване