петък, 3 февруари 2012 г.

ПРЕЗ 1894 ГОДИНА ПЛОВДИВЧАНИ СА ЧЕЛИ КНИГИ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЕЗИКА

Пловдив



Една от централните вътрешни новини на столичните вестници през януарските дни на 1895 г. била за дейността на Пловдивската народна библиотека. Имало и други важни събития, ала новинарите се впуснали надълго и нашироко да описват колко книги са постъпили в библиотеката, колко и какви са били читателите, какво най-много ги е интересувало през отминалата година. Включени са дори незначителни на пръв поглед подробности. Как ли биха се озорили редакторите в съвременните всекидневници, за да свият тази информация в “порядъчния обем” от 7-8 реда?
Ако търсим обяснение на това “разточителство”, подсказва го тонът на изложението – гордост, че 30-хилядният Пловдив е дал 27 212 читатели, които прегледали на място повече от 20 000 книги и взели за домашен прочит още 50 000. Уточнява се също, че не става дума за вестниците и списанията.
Известието било поместено без коментар, като редакторите отпреди век смятали, че фактите говорят достатъчно ясно. По това време Пловдивската народна библиотека разполагала с 19 110 книги. От тях на български език – 5 291, на руски – 4 637, на френски – 4 621, на английски – 1 720, на немски – 1 708, на чешки – 640, на гръцки – 356. Следват още: латински (154), хърватски (106), италиански (79), сръбски (25), влашки (9), турски (8), полски (6). Посетителите в библиотеката прочели близо 11 000 книги на български език, 3 500 на руски и повече от 5 000 книги на френски език. От книгите, взети за домашен прочит, 2 500 били на френски език, по 1 000 на български и на руски език.
Интересна е още една статистика – за читателите. Най-много били учителите – 10 452, над 8 000 били учениците, търговците – 1 904, чиновниците – 2 997 души. Тук завършват фактите, без да се упомене, че няколкото училищни библиотеки в града съперничели на Пловдивската народна библиотека, а за богатите книжовни сбирки на Найден Геров, Йоаким Груев и на други видни пловдивчани можело да се говори с часове.
Наистина такива факти не се нуждаят от коментар.

Владимир Балчев
сп. „Всичко за книгата“