неделя, 19 февруари 2012 г.

НЕГЕРОИЧНО

Васил Левски


За героите трябва да мислим негероично. Тогава те са живи. Тогава те са сред нас. И ето че в деня на паметта за Левски си спомням за Вапцаров и за неговото стихотворение „Прощално“. Защо ли? Ами защото стиховете на Вапцаров са невъзможни без подвига на Левски. Те са друго измерение на усилието да бъдем хора, на усилието да бъдем истински – не само във величавото, но и в делничното. Тук и сега. В този свят. Който може би е единствен в цялата Вселена.

Прощално


На жена ми


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

И простата истина е, че любовта осмисля живота ни. А свободата? Свободата започва там, където смъртта няма власт.

Стефан Пеев