понеделник, 13 февруари 2012 г.

С МЪНИЧКО ПОВЕЧЕ ПАТОС ОТ НЕОБХОДИМОТО...

Книга

Следващата бележка е възражение. И понеже познавам автора, на когото възразявам, думите звучат лично. Темата е добре позната: авторите и лошите издатели, самоиздаването като спасение за автора. С една дума: книгата. На друго място по друг повод ми хрумна да подхвърля, че книгата не обслужва читателя, книгата обслужва бъдещето. И естествено бях наказан с изумлението на Бистра. Опитах се да се спася, като обясних, че „Мисълта става видима във времето, а не в отделния разговор. За мисълта има значение бъдещето, а не настоящето. Мисълта е винаги пътуване към, а не пребиваване в отговора“, което означава наред с всичко друго, че книгата не е просто предмет от този свят – като телевизора, колата, пералнята, че тя се вписва в потока на времето и разговаря с вечността, когато е истинска книга. Но... едва ли това е самоочевиден факт. Затова се налага да го припомняме отново и отново. И да подсказваме, че уважението към добрия автор не бива да засенчва идеята, че книгата надживява своя създател, когато е истинска.

Данчо, ще ти възразя. По същия начина категорично, както по принцип възразявам на всеки опит да се говори за книгата като единствено и само пазарен продукт.
Че авторите трябва да получават достойно възнаграждение за труда си, това не го отричам. Че издателствата провеждат политики в ущърб на авторите, също е факт. Но да се подкрепя самоиздаването като алтернативен начин на издаване, е просто нелепо.
Истинската книга не е текстът на автора. И си мисля, че за добрия автор не книгата е негова рожба, а тъкмо обратното – авторът е нейно творение. Изглежда абсурдно! Ами да си спомним, че и досега не се знае дали Омир е съществувал в действителност. Но „Илиада“ и „Одисея“ съществуват, нали? Колцина знаят нещо от биографията на Достоевски или Сервантес? И с какво знанията за живота на автора ще направи техните книги по-четивни и по-разбираеми? Добрата книга е еманация на това, което е човекът. И всичко друго е без значение.
Ако за някого е важно да увеличи нормата си на печалба, горещо му препоръчвам да не се насочва към книгоиздаването. Не защото не е възможно. А защото е безсмислено. И колко безсмислено е това показва примерът с Мигел де Сервантес и Лопе де Вега. Второто име не ти е познато, нали. Ами прочети УИКИПЕДИЯ е ще научиш, че Лопе де Вега е съвременник на Сервантес. Изключително продуктивен автор: широко разпространен, харесван и продаван. И?... Днес никой не знае за него. И името му изплува само в литературните справки. Истинската книга не живее на пазара. Тя стои отвъд него. Защото в крайна сметка дори и да няма пазар, хората ще предпочетат онова, което говори за човека, пред онова, което говори за славата на автора.


Стефан Пеев