събота, 13 февруари 2010 г.

ПРИКАЗКА ЗА ДУМИТЕ

Приказка за думите
На Мая Дългъчева – вълшебница на приказките и пазител на думите

Представи си за момент: вземаш тънко клонче и започваш да пишеш стихове върху морския пясък. Дълбаеш усърдно. Пръстите ти придават на клончето, а то на пясъка цялата енергия на чувствата. Думите се нанизват като броеница. Вписват се в брега. Красиво е!
Неочаквано идва голямата вълна, залива пясъка, погалва босите ти нозе, сякаш ти благодари, и се оттегля обратно в морето. Пясъкът е гладък след нея. Думите са изчезнали.
Отчаяние и болка. Това са първите чувства, които пронизват сърцето ти.
Всъщност думите са изчезнали от пясъка, но морето ги е попило в себе си.
То ще ги предаде на раковината, а тя ще ги пошепне на рачето, което се щури по дъното. Рачето ще ги засрича, тактувайки си с щипалките, и рибите ще затанцуват своя танц в такта на стиховия ритъм. После ще дойде голямата кръвожадна акула и ще погълне безмилостно рибките, но стиховете ще останат у нея. И когато рибарят един ден я хване в мрежата си и я издърпа на малкото си рибарско корабче, заедно с морската вода от нейната иначе страховита паст ще изтекат и стиховете. Рибарят няма да усети това, но докато нарежда и прибира мрежата, ще си тананика, без сам да усеща, все в ритъма на думите, които си вписала в морския пясък.

Стефан Пеев