Не мога да се отърся от натрапчивото усещане, че независимо от това кой заема поста министър на културата, у нас липсват политики в тази област или ако ги има, те в никакъв случай не са насочени към обществото като цяло. Разбира се, може и да греша. Културата е всеобемащ конструкт, така че е лесно да изпуснеш от погледа си ключови негови структурни особености. Но за да говорим за политики на равнището на обществото като цяло, би следвало да имаме дейни обществени субекти в лицето на първо място на творческите съюзи, съюзните и професионалните организации, различните НПО-то. И при това всички тези самостойни субекти на гражданското общество, въпреки функционалните си различия, би следвало да имат консенсусна точка за начина на провеждане на политика в културата днес и за вбъдеще. Уви, либералисткият тип индивидуализъм така ни е обсебил, че отказваме да приемем идеята за общото благо под друга форма, освен като номинално понятие. Казано просто, това означава, че липсва вярата в ценности, които надхвърлят пространството на собствения ни кръгозор. А да се прави политика в областта на културата без наличието на всеобемаща визия, е като да летиш в космоса без навигационна система – движиш се, но не е ясно накъде, нито пък какво те очаква в близко или по-далечно бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар